Стефан Попов (генерал): Разлика между версии
м Преместване на категория: Категория:Носители на Орден "За храброст" -> Категория:Носители на орден За храброст |
|||
Ред 35: | Ред 35: | ||
[[Категория:Български генерали]] |
[[Категория:Български генерали]] |
||
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
||
[[Категория:Носители на орден Свети Александър]] |
|||
[[Категория:Носители на орден За военна заслуга]] |
Версия от 16:44, 26 януари 2009
Стефан Попов | |
български военен деец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Академия на Генералния щаб Национален военен университет |
Стефан Геориев Попов е български офицер (генерал-майор), началник на 3-та, а по-късно на 1-ва армия през Първата световна война (1915-1918).
Биография
През 1892 г. завършва военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик, а на 2 август 1895 г. е чин поручик. През 1901 г. завършва Генралщабната академия в Санкт-Петербург и е произведен в чин капитан. Като младши офицер е зачислен в 5-ти пехотен дунавски полк. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 е старши адютант в 5-та пехотна дивизия. На 1 януари 1911 г. е произведен в чин подполковник, а на 14 февруари 1914 г. в чин полковник.
Първа световна война (1915-1918)
През Първата световна война (1915-1918) в периода от 1916 до 1918 г. е началник-щаб на 3-та армия, когато тя воюва срещу Румъния. На 1 януари 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. След това от август до септември 1918 г. е началник-щаб на 1-ва армия, след което помощник началник-щаб на войската. Уволнява се от армията през 1919 г.
Генерал-майор Стефан Попов умира на 19 юли 1938 г. в София.
Награди
- Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
- Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
Източници
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 139