Митрашинци: Разлика между версии
м {{lang-mk|*}} |
|||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Малешева от [[1621]]-[[1622]] година е отбелязано село ''Митрасин'' с 64 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286 </ref>. В края на [[19 век]] Митрашинци е българско село в Малешевска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. |
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Малешева от [[1621]]-[[1622]] година е отбелязано село ''Митрасин'' с 64 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286 </ref>. В края на [[19 век]] Митрашинци е българско село в Малешевска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. |
||
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Митришин'' е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. ''Митрошинци'' е населявано от 1 150 жители българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_33.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref> |
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Митришин'' е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. ''Митрошинци'' е населявано от 1 150 жители българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_33.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.228.]</ref> |
||
В началото на 20 век цялото население на Митрашинци е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Митрашинци има 1 216 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141</ref> |
В началото на 20 век цялото население на Митрашинци е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Митрашинци има 1 216 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141</ref> |
||
Версия от 21:34, 2 февруари 2009
Митрашинци (Шаблон:Lang-mk) е село в Република Македония, Община Берово. Разположено е в историческата област Малешево.
История
В местността Будица край селото е открито селище от времето на неолита. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от римско време (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната Античност (Манастир), средновековен некропол (Дивидия) и селище (Селище).[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621-1622 година е отбелязано село Митрасин с 64 джизие ханета (домакинства)[2]. В края на 19 век Митрашинци е българско село в Малешевска каза на Османската империя.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Митришин е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Митрошинци е населявано от 1 150 жители българи християни.[4]
В началото на 20 век цялото население на Митрашинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Митрашинци има 1 216 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 729 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 728 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
Родени в Митрашинци
- Шаблон:BGR-флаг Петър Иванов (1866 - ?), български духовник и революционер
Починали в Митрашинци
- Шаблон:BGR-флаг Димитър Попстаматов (1880 - 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Христо Димитров Кутруля (? - 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Анастас Дуневски (Анастас Чифлигаро) (1873 - 1905), български революционер, войвода на ВМОК
Външни препратки
Бележки
- ↑ Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.228.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| |||||||||||||||||
