Списък на термините в индуизма

А

Абджаджа, Абджайони - "Роден от лотос". Епитет на бог Брахма, изобразяван седнал върху лотос, изникнал от пъпа на Варуна, по-късно Нараяна-Вишну, и свъразан с него посредством дълга пъпна връв под формата на стъбло. Този добре познат образ символизира божествената чистота, както и божествената сила, тъй като лотосът - това е светът. Само че не е вярно да се твърди, че Брахма е роден. Това е само част от маиата на Вишну. Същността на Брахма(сат), която съвпада със същността на Вишну, е неродена и безсмъртна.

Абхая - "Няма страх", една от позициите на ръцете на Буда.

Абхиманю - Син на Арджуна от "собствената" му съпруга Субхадра, поради което често бива наричан Саобхадра. В голямата битка от Махабхарата той убил Лакшмана, сина на Дурьодхана, а сам бил убит на 13-ия ден, след като се сражавал геройски. Неговата съпруга била Утара, дъщерята на царя на Вирата. Техният син Парикшит наследил трона в Хастинапура.

Абхирати - Съпруга на Панчика, от когото имала 500 деца. Най-малкият от всички бил неин любимец. На склуптурите я изобразяват заобиколена от деца с младенец на гърдите. В ръцете си държи плод от нар и ваза със скъпоценни камъни - символите на плодордодието. Редом до нея е мангустата - животно бълващо злато. Тя се почита като богинята майка.

Авалокита - "Гледащ надолу" към земята със състрадание. Песонифицираното състрадание, обожествявано в махаянския будизъм.

Авалокитешвара - Най-известният от Бодхисатва, почитан в целия будистки свят. Той пребивава в Паталака, разположен на юг, недалеч от Амаравати. Той е дете на Амитабха и на неговата шакти Пандара. Неговата мантра е "Ом мани падме хум"

Аватара - Буквално означава "спускане" и описва божествения дух, който се спуска от небето на земята, настанявайки се в човешко тяло или в друга материална форма.

Авеста - "Учение", казаното от Заратустра, доколкото то е запазено на древноперсийски от зороасрийците, най-голямата част от които живее в Индия и които са известни като парси. Великото събрание от свещени книги на персийски било завършено към 600 г.сл.Хр. Най-древните текстове, гатхите или химните, датират от второто хилядолетие преди Христа. Три четвърти от този огромен тезаурус са погубени с нападението на арабите срещи Иран през 641 г. Парсите в Индия са запазили около една четвърт, като по-точно това са книгите, които те употребяват в своите ежедневни литургии. Авеста се състои от две главни части - Гатхите, написани са на много древна форма на персийския(от преди около 3000 г.), и по-новата Авеста, за част от която също се вярва, че е била вдъхновена от Бога. Тези текстове съдържат наставления за живота, в частност тук са законите на непорочността.

Източници:

1. <Индийска митология. Джан Напърт. Абагар Холдинг - София, 1994>