VI велико народно събрание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м правопис
Ред 1: Ред 1:
'''VI Велико Народно събрание''' е [[България|българско]] [[Велико Народно събрание]], заседавало от [[7 ноември]] [[1946]] година до [[21 октомври]] [[1949]] година. Основната му задача е окончателното премахване на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и юридическото утвърждаване на [[кмунизъм|комунистическия режим]] чрез т.нар. [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровска конституция]]. По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 38-42}}</ref>
'''VI Велико народно събрание''' е [[България|българско]] [[Велико народно събрание]], заседавало от [[7 ноември]] [[1946]] година до [[21 октомври]] [[1949]] година. Основната му задача е окончателното премахване на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и юридическото утвърждаване на [[кмунизъм|комунистическия режим]] чрез т.нар. [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровска конституция]]. По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 38-42}}</ref>


Изборите за VI Велико Народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 година. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното [[XXVI Обикновено Народно събрание]]. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия (комунисти)]] получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия [[Отечествен фронт]] получават 89 места, а опозиционните партии - 99.<ref name="БДИ"/>
Изборите за VI Велико народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 година. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното [[XXVI Обикновено народно събрание]]. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия (комунисти)]] получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия [[Отечествен фронт]] получават 89 места, а опозиционните партии - 99.<ref name="БДИ"/>


За председател на VI Велико Народно събрание е избран [[Васил Коларов]], един от лидерите на [[Коминтерн]]а. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като [[Обикновено Народно събрание]].<ref name="БДИ"/> В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.
За председател на VI Велико народно събрание е избран [[Васил Коларов]], един от лидерите на [[Коминтерн]]а. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като [[Обикновено народно събрание]].<ref name="БДИ"/> В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 19:59, 16 февруари 2009

VI Велико народно събрание е българско Велико народно събрание, заседавало от 7 ноември 1946 година до 21 октомври 1949 година. Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистическия режим чрез т.нар. Димитровска конституция. По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.[1]

Изборите за VI Велико народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 година. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното XXVI Обикновено народно събрание. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като Българската работническа партия (комунисти) получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия Отечествен фронт получават 89 места, а опозиционните партии - 99.[1]

За председател на VI Велико народно събрание е избран Васил Коларов, един от лидерите на Коминтерна. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като Обикновено народно събрание.[1] В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.

Източници

  1. а б в Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 38-42.