Долгаш: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 23: Ред 23:
В [[19 век]] Долгаш е българо-турско село в [[Дебър]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Долгаш'' е посочено като село с 6 домакинства, като жителите му са 7 [[турци]] и 14 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.</ref>
В [[19 век]] Долгаш е българо-турско село в [[Дебър]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Долгаш'' е посочено като село с 6 домакинства, като жителите му са 7 [[турци]] и 14 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.</ref>


Според статистиката на [[Васил Кънчов]] в [[1900]] ''Дългаш'' има 30 жители българи [[християнство|християни]] и 110 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_41.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] ''Дългаш'' има 30 жители българи [[християнство|християни]] и 110 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_41.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.]</ref>


Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] в [[1905]] година в ''Дилгач'' има 24 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.184-185.</ref>
Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Дилгач'' има 24 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.184-185.</ref>


Според преброяването от 2002 година селото има 123 жители [[турци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Според преброяването от 2002 година селото има 123 жители [[турци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>

Версия от 12:28, 18 февруари 2009

Шаблон:Селище в РМ инфо

Долгаш или Дългаш (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в Община Център Жупа, разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.

История

В 19 век Долгаш е българо-турско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Долгаш е посочено като село с 6 домакинства, като жителите му са 7 турци и 14 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Дългаш има 30 жители българи християни и 110 турци.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дилгач има 24 българи екзархисти.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 123 жители турци.[4]

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.184-185.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови