Пловдив: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
[[Картинка:Tova.jpg|дясно|thumb|300п|Изглед от Стария град (Хисар капия)]]
[[Картинка:Tova.jpg|дясно|thumb|300п|Изглед от Стария град (Хисар капия)]]


'''Пловдив''' е вторият по големина [[град]] в [[Република България]] след [[София]] и 72-ят по население в [[Европейския съюз]]. Той е административен център на [[Южен централен район]], [[Област Пловдив]] и на четири общини: [[Община Пловдив|Пловдив]], [[Община Марица|Марица]] , [[Община Родопи|Родопи]]и [[Община Куклен]]. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна.
'''Пловдив''' е вторият по големина [[град]] в [[Република България]] след [[София]] и 72-ят по население в [[Европейския съюз]]. Той е административен център на [[Южен централен район]], [[Област Пловдив]] и на четири общини: [[Община Пловдив|Пловдив]], [[Община Марица|Марица]] , [[Община Родопи|Родопи]] и [[Община Куклен]]. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна.


Пловдив е град с население 373.586 души. <ref name="""grao.bg">[http://www.grao.bg/tn-izb/isntab-16.txt"" Таблица на населението към 12.06.2008 г. за град Пловдив], посетен на 26.06.2008 г.</ref> Разположен е в централната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], на двата бряга на река [[Марица]]. Отстои на 10 км северно от [[Родопите]] и на 50 км южно от [[Стара планина]]. Градът е застроен в подножията на седем сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът на [[тепе]]тата“(или „Градът на седемте тепета“).
Пловдив е град с население 373.586 души. <ref name="""grao.bg">[http://www.grao.bg/tn-izb/isntab-16.txt"" Таблица на населението към 12.06.2008 г. за град Пловдив], посетен на 26.06.2008 г.</ref> Разположен е в централната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], на двата бряга на река [[Марица]]. Отстои на 10 км северно от [[Родопите]] и на 50 км южно от [[Стара планина]]. Градът е застроен в подножията на седем сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът на [[тепе]]тата“(или „Градът на седемте тепета“).

Версия от 17:12, 21 февруари 2009

Пловдив
Знаме
      
Герб
Общи данни
Население370 975 души[1] (15 март 2024 г.)
3638 души/km²
Землище101,98 km²
Надм. височина164 m
Пощ. код4000
Тел. код032
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ56784
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Пловдив
Костадин Димитров
(ГЕРБ; 2023)
Адрес на общината
пл. „Стефан Стамболов“ №1
тел.: +359 32 634 240, факс: +359 32 260 790
Уебсайтwww.plovdiv.bg
Пловдив в Общомедия
Изглед от Стария град (Хисар капия)

Пловдив е вторият по големина град в Република България след София и 72-ят по население в Европейския съюз. Той е административен център на Южен централен район, Област Пловдив и на четири общини: Пловдив, Марица , Родопи и Община Куклен. Градът е важно икономическо, транспортно, културно и образователно средище за цялата страна.

Пловдив е град с население 373.586 души. [2] Разположен е в централната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Отстои на 10 км северно от Родопите и на 50 км южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на седем сиенитни хълма, поради което често е наричан „Градът на тепетата“(или „Градът на седемте тепета“).

В Пловдив се провеждат множество икономически и културни прояви, сред които Международният панаир, Международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната ракла” и други. В града са запазени множество паметници от античността, сред които Античният театър, Римският одеон, Агората (Римският форум), Римският стадион, късноантична сграда „Ейрене” и други. През 12 век пр.н.е. праисторическото селище на Небет тепе прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Останките от него могат да бъдат видени и днес.

География

Изглед от града към Стара планина

Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина. През него преминава най-пълноводната река в България - Марица. По този начин градът естествено се разделя на две части. На север от Марица е разположен единствено район „Северен“, известен още със старото си наименование Кършияка, а на юг се намира същинската част на града, включваща останалите пет района.

Пловдивското поле представлява алувиална низина, формирана от река Марица и нейните притоци. От северозапад, север и североизток се издигат възвишенията съответно на Ихтиманска, Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг, полето е оградено от склона на Родопа планина, който е стръмен и висок – около 1300 м н.в., прорязан от тесните долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. В града са разположени шест сиенитни хълма, наричани още тепета. До началото на ХХ век те са седем, но едно от тях - Марково тепе - е разрушено за направа на каменни кубчета „павета“, с които са били павирани пловдивските улици. Традиционните имена на тепетата са: Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Последните три възвишения образуват Трихълмието /Стария град/в централната част на Пловдив. [3]

Климатът е преходно-континентален, типичен за доста средноюжни части на Европа. Средната годишна температура е 12,3°С. Средната максимална температура през юли е 30.3°С, а абсолютният максимум през същия месец е измерен през 2007 год. +45,0°С. Средната годишна минимална температура е 6.5°С, а абсолютният минимум е минус 31,7°С в състояние на температурна инверсия. Средната годишна относителна влажност на въздуха е 73%, като най-висока е през декември – 86%, а най-ниска през месец август – 62%. Средната годишна сума на валежите е 540 мм, с максимум през май/юни – 69,2 мм и минимум през август – 31 мм. Средният годишен брой дни със снежна покривка в Пловдив е 33 дни. Средната височина на снежната покривка е между 2 и 4 см, а максималната между 6 и 13 см. В „градът под тепетата“ преобладават слаби ветрове (0-5м/сек), като ветровете със скорост до 1 м/сек са до 95% в годината. Мъглите са чести през по-хладните месеци, като дните с мъгли за една година са 33 средно.[4]

Климатична таблица

Месец Ян Фев Март Апр Май Юни Юли Авг Септ Окт Ное Дек Годишно
Средна максимална дневна
температура (°C)
5 8 12 18 24 28 31 30 26 20 11 7 18,33
Средна минимална дневна
температура (°C)
-3 -2 2 6 11 15 17 16 13 8 2 -1 7
Валежи (mm) 30,2 39,1 58,4 52,1 71,1 47,2 37,3 34,8 17,8 32,3 52,1 51,8 524,2
Източник: MSN Weather

История

Античност

Римският одеон

Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г пр. н. е. Предполагаемо древно име на Пловдив е Кендрисос, реконструирано от епитета на главното божество на града през римската епоха Аполон Кендрисос. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпиада. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (Шаблон:Lang-gr). Тогава „градът на Филип“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис.[5]

Античният театър

През 72 г. пр.н.е. градът е завладян за кратко от римския пълководец Марк Теренций Варон Лукул по време на похода му срещу бесите, но траките скоро възстановяват властта си над града. Филипополис окончателно попада в пределите на Римската империя при обявяването на Тракия за римска провинция през 46 г. сл.н.е., като отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин "Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Бероя (днешна Стара Загора) красят провинция Тракия".

В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, съкровищница, храмове, бани, театри и мащабен стадион. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, а през 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.[6]

Средновековие

Часовниковата кула на Сахат тепе

В края на IV в. започва византийския период в историята на града. Около средата на VI в. в Пловдив идват славяните, с което постепенно се променя етническия облик на региона. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Плъпдив, Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив, засвидетелствано за пръв път в Български апокрифен летопис от XI в. като Пло(в)дївь.

След създаването на българската държава Пловдив се оказва важен пограничен град на Източно римската империя. За първи път през 812 г. кан Крум завладява града, но той е официално включен в пределите на България от кан Маламир през 834 г. В следващите години градът преминава от ръце в ръце­, като Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (980-1014) успяват да го включат в пределите на родината си. След това в период от близо два века той продължава да е в състава на Византия.

През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход основават Латинската империя и Пловдив попада под властта им. Градът става столица на Херцогство Филипополис, управлявано първоначално от Рение Дьо Три и по-късно от Жерар Дьо Стрем. Българският цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти за кратко превзема града. "" Агенция Фокус - Цар Калоян получава корона, скиптър и знаме от кардинал Лъв, посетен на 17 ноември 2007 г. Между 1225 и 1229 г., по времето на Иван Асен II, Пловдив отново е включен в пределите на България. След 1263 г. градът отново преминава под властта на Византия и така до 1344 година, когато Йоан V Палеолог предава града, заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепа от Иван Александър в борбата за трона в Константинопол.

През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шакхин паша, завладяват града. Гробът на османския военачалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия. Турците наричат Филипополис Филибе. Той e главен град на османската област Румелия до 1382 г., когато управлението е преместено в София. Попадайки във вътрешността на Османската империя, Филибе губи стратегическото си значение на крепост. Постепенно всички следи от древността изчезват и започва ново строителство на обществени сгради като джамии, ханове, страноприемници и бани. Така градът се променя коренно и неговият архитектурен облик придобива типични ориенталски черти. Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през 16 век на Сахат тепе, която се смята за първия градски часовник в Османската империя и една от най-старите в Източна Европа.

Възраждане

Църквата „Св. Богородица“

В периода на Българското национално Възраждане Пловдив е голям икономически център, наред с Истанбул, Солун и Одрин. Той същевременно е център на огромна занаятчийска област, която обхваща почти цяла Югоизточна България. Числено нарастващата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния. Тогава, заможните пловдивчани се съревновават в строителството на нов модел къщи, голяма част от които са запазени в архитектурно-историческия резерват Старинен Пловдив.

Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която е равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. В 1850 г. се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище „Св. св. Кирил и Методий”. След Кримската война през 1857 е открито първото руско консулство с консули Найден Геров и Алексей Церетелев[7][8]. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивска църква „Св. Богородица”, коледата през 1859 г. е отслужена на български за първи път в България. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията.

За битката по време на Руско-турската война (1877-1878) вижте Пловдив (битка)

През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от ескадрона на капитан Бураго.

Източна Румелия

"Съединена България" - литография от Николай Павлович

Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. урежда създаването на Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на младата държава и седалище на Временното руско управление.[9] Санстефанският договор е оспорен от Австро-Унгария и Великобритания и окончателното приключване на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части, Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия, а Турция изработва в тримесечен срок Органически устав (Конституция) на областта и назначава управител.[10]

От пролетта на 1885 сформираният в града, под ръководството на Захари Стоянов, Българския таен централен революционен комитет се заема с активно пропагандиране на обединението на Източна Румелия с Княжество България. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега град Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Днес, 6-ти септември се чества като Ден на Съединението и празник на град Пловдив.

Нова история

Обновената главна улица "Александър Батенберг"

След Съединението Пловдив остава и до ден днешен вторият по-големина и значение град след столицата София. Първата железница е построена в Пловдив още през 1874 г., а след 1888 г. тя вече свързва града и със София. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика.

В началото на 20 век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост. В годините на Втората световна война се разширява тютюневата промишленост и търговията и износа на плодове и зеленчуци. Паметна за този период е 1943 г., когато са спасени от депортиране 1500 задържани евреи след застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, по-късно станал български патриарх.

В годините на Народната република в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия като Комбинат за Цветни Метали, Текстилен Комбинат, Електроапаратурен Завод, Тютюнев Комбинат, Консервен Комбинат, Комбинат за Мотокари и др. На 6 януари 1956 г. e открита първата тролейбусна линия в Пловдив, също през 50-те е построен емблематичния за града хотел „Тримонциум”. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси. През 70-те и 80-те години са разкрити много от археологическите паметници в Пловдив, изцяло е реставриран Стария град. През 1990 г. е завършен спортния комплекс „Пловдив”, включващ най-големия стадион и най-голяма гребна база в България. През 1999 г. в „града под тепетата“ се провежда Европейския месец на културата.

Население

Население

Според данните на НСИ към 31.12.2007 реално живеещите в Пловдив са 345 249 жители[11].

Население общо българи турци евреи гърци арменци цигани други
1880 24 053[12] 10 909 5558 1134 4781 806 865 902
1884 33 442 (100%) 16 752 (50,09%) 7144 (21,36%) 2168 (6,48%) 5497 (16,44%) 979 (2,93%) 112 902 (2,70%)
1887 33 032 19 542 5615 2202 3930 903 348 492
1892 36 033 20 854 6381 2696 3906 1024 237 935
1900 43 033 24 170 4708 3602 3908 1844 1934 2869
1910 47 981 32 727 2946 4436 1571 1794 3524 983
1920 64 415 46 889 5605 5144 1071 3773 1342 591
1926 84 655 63 268 4748 5612 549 5881 2746 1851
1934 99 883 77 449 6102 5574 340 5316 2728 2374
1939 105 643 (100%) 82 012 (77,63%) 6462 (6,12%) 5960 (5,64%) 200 (0,19%) 6591 (6,24%) 2982 (2,82%) 1436 (1,36%)

Пловдив е вторият по големина български град преди и по време на Освобождението, на 2-ро място след Стара Загора. Според данни от 1880 г. в града живеят 24 053 души.[2]. Стара Загора преди опожаряването е най-голям град с 25 480 жители[3], а столицата София има 20 501 жители по време на първото преброяване на Княжество България през 1880 г. След Съединението за няколко години става най-голям град с 33 032 жители, срещу 30 428 жители на София. Според преброяването от 1946 г. Пловдив е вторият по-големина град в България с 117 563 души, срещу 487 000 за София.

По своя народностен състав Пловдив е един космополитен град, в който живеят българи, турци, гърци, арменци, евреи и цигани. Етнически обособени квартали в Пловдив са „Хаджи Хасан махала”, „Шекер махала”, „Харман махала” и кв.„Столипиново”.

Вижте още: Циганите в Пловдив

Религии

В града преобладава християнското население от всичките клонове на християнската религия — източноправославни, католици, източнокатолици, арменско-апостолическо изповедание, протестанти (адвентисти, баптисти, петдесятници и др.). В града има мюсюлманска и еврейска общности. Има храмове на всички религии.

Партии

  • ВМРО - БНД
  • ГЕРБ
  • БСП
  • СДС
  • ДСБ
  • ДПС
  • БЗНС
  • Партия "Атака"
  • БНРП

Демократическа партия

Синдикати/професионални съюзи/

  • КНСБ
  • КТ "Подкрепа"
  • Национален синдикат "Защита"

Административно устройство

Пловдив е административен център на Южен централен район, Пловдивска област, Община Пловдив, Община Марица и Община Родопи. Кмет на Пловдивската общината е Славчо Атанасов, а общинския съвет се състои от 51 съветници.

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове[13], територията на град Пловдив е разделена на 6 района:

Район Квартали
„Централен“
квартали „Капана“,„Старият град“,„Мараша“,"Изток","Запад","Съдийски"
„Северен“
квартали „Юрий Гагарин“, „Филипово“, „Захарна фабрика“, Кършияка, "Хаджи Димитър", "Тодор Каблешков"(Бенковски),"Гаганица"
„Южен“
квартали "Въстанически","Христо Ботев",„Южен“,"Коматево","Беломорски","Остромила"
„Източен“
квартали „Каменица“, „Изгрев”, „Столипиново“
„Западен“
квартали „Христо Смирненски“, „Прослав“,"Младежки хълм"
„Тракия“
подквартали и микрорайони "Олга Скобелева","Лаута"

А-1 - бл. № 200-229 А-2 - бл. № 190-199, 330-339 А-3 - бл. № 170-189 А-4 - бл. № 140-159, 326-328 А-5 - бл. № 120-139 А-6 - бл. № 100-119 А-7 - бл. № 80-96, 314-322 А-8 - бл. № 60-79 А-9 - бл. № 1-19, 44, 310 А-10 - бл. № 20-39, 311-313 А-11 - бл. № 40-56 А-12 (подквартал „Лаута”, до парк „Лаута”) - бл. № 57-59, 230-264 А-13 (подквартал „Олга Скобелева”, до Ботаническата градина) - бл. № 97-99А, 265-299

През 1969 г. селата "Коматево" и "Прослав" са присъединени към града. През 1987 г., при отделяне, са обособени общините "Марица" и "Родопи", чиито административен център остава град "Пловдив". В последните години, жителите на селата от тези общини правят постъпки за административно присъединяване към Община Пловдив.Строево и Труд вече станаха квартали на град Пловдив.[14].

Областен център

В административно отношение, Пловдив е център на област Пловдив и е един от 28-те областните градове в Република България. От 2005 г., областен управител е инж. Тодор Петков от БСП.

Преди Освобождението, на 1 февруари 1877 г., градът е определен за център на Пловдивската Губерния. След 1879 г., Пловдив е столица на автономната провинция Източна Румелия и административен център на Пловдивския департамент. От 1885 г. е адм. център на Пловдивското окръжие, а след 1901 г. - на Пловдивска област. От 1949 г. е седалище на Пловдивския окръг, а след 1987 г. - на Пловдивската област.

Общински център

Град Пловдив е административен център на община Пловдив, Марица и Родопи (създадени през 1987 г.).

Община Пловдив обхваща единствено територията на града. Основни органи на местното самоуправление са кметът и Общинският съвет.

Кмет на Пловдив

Общински съвет

Общинският съвет, състоящ се от 51 общински съветници е избран по пропорционалната система чрез партийни листи. Настоящият му състав е определен след местните избори, проведени през 2007 г.

Разпределение на местата в Общинския съвет[15]

Градски райони

На територията на град Пловдив понастоящем има шест районни администрации, чиито кметове се избират директно от гражданите на града. На провелите се през 2007 г. местни избори, кметът на район „Тракия“ е избран на първи тур, а в останалите райони се води балотаж. Във всички районни кметства печелят представителите на Коалиция „ГЕРБ-ВМРО“. Кметът на община Пловдив заедно с шестте районни кметове представляват местната изпълнителна власт. Административно община Пловдив е разделена на 6 района.

Шаблон:Райони на Община Пловдив

Забележителности

Античен град

Античният театър, известен погрешно и като Амфитеатъра, е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3 500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.

Римският Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.

Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол.

Разкрити части от римски стадион в центъра на града

Римският стадион е още един значителен паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат тепе и трихълмието, на днешния площад „Джумаята”. Построен е през II в. по модел на Делфийския стадион. В Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания - Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата.

Археологически комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през IIIIV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.

Небет тепе е историческата причина за възникването на днешния Пловдив. На Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е. в прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.

Музеи

Археологическият музей е създаден през 1882 г. като Народен музей на Източна Румелия. Неговото узаконяване се извършва с указ на НВ Цар Борис III от 1921 г.. През 1928 г. музеят е настанен в сградата на пл. „Съединение”, построена през осемдесетте години на 19 век от видния пловдивски архитект Йосиф Шнитер. Музеят представлява най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия. Трите отдела - „Праистория”, „Античност” и „Средновековие”, съдържат ценни находки от старокаменната епоха (палеолит) до ранноосманския период в българската история (15-16 век).

Исторически музей - Пловдив е създаден през 1951 г. като научен и културен институт за събиране, опазване, научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от XV до ХХ в. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради - паметници на културата.

Файл:Etnografski muzey Plovdiv.jpg
Етнографският музей

Регионалният Етнографски музей - Пловдив е открит през 1917 г. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея - Куюмджиевата къща - е открит за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей се преименува в Народен Етнографски музей, а през 1952 г. е наредена постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени във фондовете: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека. В последните години екипът на Етнографски музей Пловдив работи по преструктурирането на експозицията с акцент върху градската културна област, в която е огромният потенциал на тази институция.

Природонаучният музей е открит през 1955 г. в старинната сграда на някогашната Пловдивска община, построена през 1880 г. Началото на музея се поставя от богатите колекции на бившия френски колеж „Св. Августин”. Днес музеят е един от най-значимите в страната, с богати сбирки в разделите Палеонтология, Минералогия, Ботаника. Няколко зали са посветени на животинския свят, а в приземието се намира най-големият сладководен аквариум в България с над 40 вида декоративни риби и някои земноводни. Особено ценна е сбирката от родопски минерали.

Музеят на авиацията е открит на 21 септември 1991 г., намира се на територията на авиобаза Крумово, на 12 км от Пловдив. Музеят притежава приблизително около 6800 експоната, 59 летателни апарата, разположени в две вътрешни и една външна експозиции, два ремонтно-възстановителни хангара и архивохранилище.

Култура и изкуство

Културни центрове

Музика

Пловдивският симфоничен оркестър е първият извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Пловдивската опера и балет са създадени през ноември 1953 г.

Международно известни са пловдивският Хор "Детска китка" и хор "Евмолпея".

Изобразително изкуство

Пловдив е развит център на иконописта още от Средновековието. През Възраждането в града идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът му Зафир (Станислав Доспевски), Захари Зограф, Георги Данчов и др. След Освобождението, когато Пловдив е столица на Източна Румелия, тук работят големият български художник от чешки произход Иван Мърквичка и един от първите преподаватели в Държавното рисувателно училище Антон Митов. През 1912 г. е организирана изложба, на която са поканени всички художници от Южна България, с което се полага началото на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др. През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници.

Характерен възход е отбелязан през 60-те и 70-те години с изявите на цяло поколение творци с национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов - Слона, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и др. Като силно начало на 90-те се явява дейността на едно от първите в страната младежки авангардни сдружения - група „Ръб”, а в началото на новото хилядолетие и Сдружението за съвременно изкуство „Изкуство днес”.

  • Още в края на 19 век в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена галерия след Националната в столицата. Днес фондът на Държавна художествена галерия ­ Пловдив, наброява над 6000 оригинални художествени произведения, експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей „Златю Бояджиев” и Иконна сбирка на ул. „Съборна”, Постоянна експозиция на Цанко Лавренов на ул. „Княз Александър I”. През 1981 г. бе открита Постоянна експозиция на мексиканското изкуство, дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Пловдивската художествена галерия днес е арт музей, който съхранява, опазва и показва част от най-ценните образци на средновековното, възрожденското, следосвобожденското и съвременно изкуство на България. В галерията се пази най-старото кавалетно произведение на българското изкуство - „Портрет на Софроний Врачански“ от 1812 г., а също се съхранява и колекция от произведения на старата венецианска, френска, немска, холандска и фламандска живопис.
  • Днес в града под тепетата работят над 30 художествени галерии.

Литература и книгоиздаване

Пловдив има сериозни основания да се гордее като родно място на българската книга, книгоиздаване, книгоразпространение и периодичен печат, и като първия голям литературен център. През 1855 г. тук е създадено първото българско издателство от възрожденеца Христо Груев Данов.

Читалища

  • Читалище „Алеко Константинов”, бул. „Шести септември“ 160
  • Читалище „Г. Търнев”, бул. „България“ 146
  • Читалище „Възраждане”, ул. „Стоян Чалъков“ 1
  • Читалище „Захари Стоянов”, ул. „Равнища“ 4
  • Читалище „Иван Вазов”, ул. „П. Р. Славейков“ 33
  • Читалище „П. Р. Славейков”, ул. „П. Д. Петков“ 42
  • Читалище „Съвременник”, ЖК „Тракия“
  • Читалище „Христо Г. Данов”, бул. „Шести септември“ 128
  • Читалище „Христо Ботев”, ул. „Даме Груев“ 1
  • Читалище „Христо Смирненски”, ул. „Копривките“ 15

Редовни културни събития

Образование и наука

Висши училища

Професионални училища

Средни училища

Здравеопазване

Пловдив разполага с 5 болници, 16 поликлиники (10 от които стоматологични) и 5 диспансера. На територията на града функционират и около 600 частни лекарски кабинети, над 30 държавни и над 120 частни аптеки.

Спорт и отдих

Спортен комплекс „Пловдив“

В Пловдив е построен един от най-големите спортни центрове в България - спортен комплекс „Пловдив”. Разположен в северозападната част на града, комплексът включва стадион за 55 000 зрители, най-голямата гребна база на Балканите, закрит плувен басейн, открити и закрити тенискортове и лекоатлетическа писта.

Други по значими спортни съоръжения и атракциони в Пловдив са стадион „Локомотив” с картинг-писта „Лаута”, стадион „Христо Ботев”, стадион „Марица”, стадион „Тодор Диев”,хандбална зала „Локомотив”, спортните зали „Дунав”, „Строител”, „Чайка”, „Академик”, „Total Sport”, водния комплекс Акваленд.

Пловдив е сред най-футболните градове в България с 4 отбора в професионалния футбол - „Ботев” (основан 1912), „Марица” (1921), „Локомотив” (1936) и „Спартак” (1947).

Международният боксов турнир "Странджа" се провежда ежегодно в Пловдив от 1949 г. В изданието за 2007 г. в турнира взимат участие 96 боксьори от 20 страни. Край Пловдив са разположени клубове по конен спорт „Аркан” и конно-спортна база „Хан Крум”.

В българското волейболно първенство участват отборите на „Локомотив“ (мъже) и „Марица“ (жени). Членове на Българска Федерация по баскетбол от Пловдив са клубовете: „Марица”, „Марица 1991”, „Марица Кършиака”, „Академик” и „Академик-жени”.

Пловдивските тепета Сахат тепе (Данов хълм), Бунарджик (Хълм на освободителите) и Джендем тепе (Младежки хълм) през 1995 г. са обявени за природно защитени територии. Младежкият хълм има надморска височина (кота терен) 307 м. В центъра на града се намират „Цар Симеоновата градина” и „Дондукова градина”, които са сред първите паркове в България. Други по-големите паркове са Ботаническата градина, парк „Бели брези”, парк „Рибница”, парк „Лаута“.

Транспорт

През Пловдив преминават основни транспортни артерии с международно значение: пътищата Мюнхен - Будапеща - Белград - София - Одрин - Истанбул и София - Стара Загора - Бургас, както и два от европейските транспортни коридори: 4-ти и 8-ми.

През Пловдив протича река Марица, която се преодолява в рамките на града чрез шест моста: пешеходен мост Съединение (при Новотел Пловдив), автомобилните: на бул. „Васил Априлов” (при УХТ), мост Герджика (между бул. „Руски” и ул. „Победа”), бул. „Цар Борис III Обединител” (при Панаира), мост Адата (източно от Панаира над остров Адата), както и един железопътен - в най-западна част на града. Други големи транспортни съоръжения в града представляват пътен възел „Родопи”, Коматевски транспортен възел, надлезите на Асеновградско шосе и на Карловско шосе, „Бетонния мост”.


Обществени институции

Вестници

Радиостанции

Телевизии

Международно сътрудничество

Чуждестранни представителства

Градът е седалище на консулства от следните държави:

  • Байрак на Турция Турция, генерално консулство (ул. “Филип Македонски” №10, тел.: 032/ 632 309, 624 010, 624 020)[16]
  • Знаме на Гърция Гърция, генерално консулство (ул. “Преслав” №10, тел.: 032/ 63 20 03)[17]
  • Флаг на Армения Армения, почетно консулство (ул. “Турист” №2, Тел./факс: 032/ 63 48 72)[18]
  • Флаг на Италия Италия, почетно консулство (ул. “Княз Александър I Батенберг” №42, Тел.: 032/639908)[19]
  • Флаг на Руската Федерация Русия, почетно консулство [20]

Побратимени градове[21][22]

Любопитно

Източници

  1. www.grao.bg
  2. "" Таблица на населението към 12.06.2008 г. за град Пловдив, посетен на 26.06.2008 г.
  3. "" Седемте чудеса на България - Пловдив
  4. Общински план за развитие на Пловдив 2005 - 2013 г., посетен на 10 ноември 2007 г.
  5. "" История на Пловдив
  6. "" PlovdivCity.net, посетен на 10 ноември 2007 г.
  7. http://novini.dir.bg/2008/05/25/news3037101.html
  8. http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1168774
  9. Очерци"" из историята на Пловдив (стр. 80 - Космополитен град. Махали и квартали в ново време)
  10. "" История на България, страница на МВНР
  11. http://www.nsi.bg
  12. ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ МЕЖДУ ЕВРОПА И ОРИЕНТА, посетен на 17 януари 2008 г.
  13. Закон за териториалното деление на Столичната община и големите градове, посетен на 16 ноември 2007 г.
  14. на 2007-ма година: "Ягодово" - квартал на "Пловдив", Plovdiv24.com, посетен на 3 февруари 2008 г.
  15. 11 партии влизат в Общински съвет Пловдив, посетен на 18 ноември 2007 г.
  16. Генерални консулства на Турция
  17. Генерално консулство на Гърция
  18. Почетен консул на Армения
  19. Почетен консул на Италия
  20. Възстановеното консулство на Русия приема и документи за визи
  21. Побратимени градове
  22. Списък на побратимените градове
  23. [1]
  • П. Детев, Л. Ботушарова, К. Колев, Хр. Джамбов, В. Коларова: „Археологически проучвания за историята на Пловдив и пловдивския край”, „Хр. Г. Данов”, 1966.
  • Е. Кесякова: Филипопол през римската епоха. С., 1999.

Вижте още

Външни препратки