Повест: Разлика между версии
м Робот Добавяне: lt:Apysaka |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Повестта''' е един от традиционните [[епически вид|епически видове]] в [[литература]]та, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между [[разказ]]а и [[Роман (литература)|романа]]. Разликите са по отношение на [[сюжет]]ното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа върху няколко съществени момента, и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните [[литературен герой|герои]] в повестите не навлизат в много сложни взаимоотношения помежду си. Повестта е все пак по-близо до разказа, отколкото до романа.<ref>''„Речник на литературните термини“'', Издателство „Наука и изкуство“, София, 1969</ref> |
̀'''Повестта''' е един от традиционните [[епически вид|епически видове]] в [[литература]]та, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между [[разказ]]а и [[Роман (литература)|романа]]. Разликите са по отношение на [[сюжет]]ното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа върху няколко съществени момента, и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните [[литературен герой|герои]] в повестите не навлизат в много сложни взаимоотношения помежду си. Повестта е все пак по-близо до разказа, отколкото до романа.<ref>''„Речник на литературните термини“'', Издателство „Наука и изкуство“, София, 1969</ref> |
||
Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на [[хроника]] в [[българска литература|българската]] и [[руска литература|руската литература]] под влияние на старинното [[повествование]] (например ''„Повест за кръстното дърво“'', ''„Повест за Акир Премъдри“'').<ref>''„Енциклопедичен речник на литературните термини“'', Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993</ref> |
Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на [[хроника]] в [[българска литература|българската]] и [[руска литература|руската литература]] под влияние на старинното [[повествование]] (например ''„Повест за кръстното дърво“'', ''„Повест за Акир Премъдри“'').<ref>''„Енциклопедичен речник на литературните термини“'', Иван Богданов, Издателство „Петър Берон“, София, 1993</ref> |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Въпреки че основоположници на повестта са [[Франция|френски]] писатели от края на [[18 век|18]] — началото на [[19 век]], като [[Оноре дьо Балзак]] и [[Бернарден дьо Сен-Пиер]], бурно развитие този епичен вид претърпява в [[Русия]]. Майстори на повестта са писатели като [[Александър Пушкин]] (''„Капитанската дъщеря“''), [[Антон Чехов]] (''„Степ“''), [[Иван Тургенев]] (''„Пролетни води“''), [[Лев Толстой]] (''„Казаци“''), [[Николай Гогол]] (''„Тарас Булба“''). |
Въпреки че основоположници на повестта са [[Франция|френски]] писатели от края на [[18 век|18]] — началото на [[19 век]], като [[Оноре дьо Балзак]] и [[Бернарден дьо Сен-Пиер]], бурно развитие този епичен вид претърпява в [[Русия]]. Майстори на повестта са писатели като [[Александър Пушкин]] (''„Капитанската дъщеря“''), [[Антон Чехов]] (''„Степ“''), [[Иван Тургенев]] (''„Пролетни води“''), [[Лев Толстой]] (''„Казаци“''), [[Николай Гогол]] (''„Тарас Булба“''). |
||
Първата оригинална [[България|българска |
Първата оригинална [[България|българска== Източници == |
||
* [[Любен Каравелов]] — ''„Маминото детенце“, „Българи от старо време“'' |
|||
* [[Иван Вазов]] — ''„[[Немили-недраги]]“, „[[Чичовци]]“, „[[Хаджи Ахил]]“, „[[Митрофан и Дормидолски]]“'' |
|||
* [[Елин Пелин]] — ''„[[Гераците]]“'' |
|||
* [[Йордан Йовков]] — ''„Жетварят“'' |
|||
* [[Георги Караславов]] - ''„Селкор“''. |
|||
== Вижте също == |
|||
* [[Новела]] |
|||
== Източници == |
|||
<div class="references-small"><references /></div> |
<div class="references-small"><references /></div> |
||
Версия от 15:37, 24 февруари 2009
̀Повестта е един от традиционните епически видове в литературата, който по обсег, обем и творческо внушение заема средно място между разказа и романа. Разликите са по отношение на сюжетното развитие: по-добре разгърнато в сравнение с разказа върху няколко съществени момента, и все пак еднопланово и ограничено в сравнение с романа. Главните герои в повестите не навлизат в много сложни взаимоотношения помежду си. Повестта е все пак по-близо до разказа, отколкото до романа.[1]
Самата дума „повест“ идва от старинната българска дума „повѣсть“ - „известие“, „разказ“. Заражда се в дух на хроника в българската и руската литература под влияние на старинното повествование (например „Повест за кръстното дърво“, „Повест за Акир Премъдри“).[2]
Въпреки че основоположници на повестта са френски писатели от края на 18 — началото на 19 век, като Оноре дьо Балзак и Бернарден дьо Сен-Пиер, бурно развитие този епичен вид претърпява в Русия. Майстори на повестта са писатели като Александър Пушкин („Капитанската дъщеря“), Антон Чехов („Степ“), Иван Тургенев („Пролетни води“), Лев Толстой („Казаци“), Николай Гогол („Тарас Булба“).
Първата оригинална [[България|българска== Източници ==