Затворен град: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат
м Робот Добавяне: fi:Suljettu kaupunki
Ред 47: Ред 47:
[[et:Kinnine linn]]
[[et:Kinnine linn]]
[[fa:شهر بسته]]
[[fa:شهر بسته]]
[[fi:Suljettu kaupunki]]
[[fr:Ville fermée]]
[[fr:Ville fermée]]
[[hr:Sovjetski zatvoreni gradovi]]
[[hr:Sovjetski zatvoreni gradovi]]

Версия от 21:44, 1 март 2009

Затворени административно-териториални образувания или ЗАТО (на руски:Закрытые административно-территориальные образования (ЗАТО) са затворени за свободно посещение градове и села в СССР и Руската федерация.

ЗАТО в СССР

По времето на Съветския съюз такива населени места са строго засекретени, дори гражданите на СССР нямат право на достъп до тези градове. Забранени са не само пътуванията, но и данните за тяхното местоположение, както и техните имена. На жители на тези градове се забранява да разказват къде живеят. Населението на тези затворени градове при преброяването се разпределя по другите населени места или се приписва към някой голям град, най често областни центрове. Най-често закритите градове се наричат като райони на други градове: Челябинск-40, Томск-7, Красноярск-45 и др. За това за по голяма конспирация номерата на къщите често са започвали от по големи числа, като продължение на улиците от големите градове, за част от които се е смятал даденият закрит град. Същата система се прилага и с училищата.

За да компенсират трудностите свързани с този начин на живот, през съветско време снабдяването със стоки е много добро в сравнеие с други места в СССР. В затворените градове е разрешена свободна продажба на стоки, който са дефицит в градовете със свободен режим. Нивото на благоустройство също е на по-високо от други места, много добре е развита социалната сфера и сферата на обслужване. Зад тази бариера на градовете със закрит режим престъпността е много по-малка.

ЗАТО в Руската федерация

След разпада на СССР списъкът на тези градове е разсекретен и през 1992 е приет специален закон на Руската Федерация, който по-късно няколко пъти е бил изменян. Броят на тези градове е 45 и в тях (по информация в началото на 2002) живеят 1 милион 345 хиляди души. Днес територията на тези градове е оградена с мрежи и се охранява, а за тяхното посещение е нужно да се получи специален пропуск, в който да се посочи причината за посещението.

Градовете Норилск и Дудинка нямат статут на закрити градове, но тяхното посещение за чуждестранни граждани, с изключение на гражданите на Белорусия от 25 ноември 2001, е възможно само с разрешение на властите.

С какво се занимават ЗАТО?

Според предназначението си ЗАТО може да се подразделят на 6 типа.

Атомни градове

Това са 10 града, намиращи се под управление на Министерството по атомна енергетика - Саров, Новоуралск, Зеленогорск, Железногорск и др. са включени в цикъл на обогатяване и преработка на ядрено гориво (ураново и плутониево) и неговото използване за военни цели (за употребата му в ядрени боеприпаси) и за мирни цели в атомната енергетика. В градовете от този тип се води разработка на ядрено оръжие а също така и по направление конверсията на ядрения отрасъл. Заради това в тях са създадени специализирани научни институти и лаборатории, където се подготвят специалисти от профилирани учебни заведения намиращи се също в закритите градове.

Военноморски бази

Те са съсредоточени по крайбрежието и имат най голямо и изгодно стратегическо разположение. Фиордите, врязани в северния бряг на Колския полуостров, скриват градовете със закрит режим, обслужващи Северния флот на Русия. Такива градове са: Североморск, Заозерск, Видяево идр. Всички те се намират в незамръзващите части на Баренцово море и контролират входа към Северния ледовит океан от запад. Други два града - Болшой камен и Фокино се явяват бази на Тихоокеанския флот на най-южния пост в Руския далечен Изток. Намиращия се в залива Крашенинникови Авачински устни град Вилючинск формира морския щит от страна на Беринговия проток .

Селища в близост до ракетни полигони

Тези градове са под управлението на ракетните войски със стратегическо направление или военно-космическите сили - Краснознаменск, Знаменск, Углегорск, Първомайски и др. Първите представляват не големи селища от градски тип, разположени близо до железопътни пътища, където се намират пусковите установки (освен, ако не са в шахти) на балистичните ракети, а вторите - са много по-големи и обслужват космодруми, големи ракетни полигони или центрове за космическа връзка.

ЗАТО с химически профил

Това са Шихани и Михайловски, разположени са в Саратовска област. По-рано тези градове са били центрове за разработка и производство на химическо оръжие, сега центрове за неговото унищожение. В състава на тези градове влизат значителни територии, където се извършва унищожаването и погребването на химическото оръжие.

Селища, подържащи военната логистика

Това са 2 града - Восход и Приокск - не големи селища, разположени до големи транспортни коридори близо до Москва.

Център за разработване на лазерно оръжие

град Радужни

Външни препратки