Румъния

Румъния
Знаме        Герб Герб
Девиз: Deșteaptă-te, române! (Събуди се, румънецо!)
География и население
Площ	238 391 km² (на 78-мо място)
Столица	Букурещ
Най-голям град	Букурещ
Официален език	румънски език
Население (2007)	22 276 056 (на 49-мо място)
Гъстота на нас.	79,9 души/km²
Управление
Форма	Полупрезидентска република
Президент на Румъния	Клаус йоханис
История
Независимост	от Османската империя 9 май 1877
Икономика
БВП (ППС, 2005)	$ 199,2 млрд (на 43-то място)
БВП на човек (ППС)	$ 8 785
Валута	Лея (RON)
Други данни
Часова зона	EET (UTC+2)
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	ro
Телефонен код	40
ITU префикс	ROU
Официален сайт	www.guv.ro
Румъния в Общомедия

Румъния е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад — с Унгария и Сърбия, а на юг — с България. На изток има излаз на Черно море

Областите на днешна Румъния са обитавани няколко века пр.н.е. от даки и гети. През 106 г. Дакия е завзета от римския император Траян.

Румънците приемат, че народът им е възникнал от естественото културно смесване на даките с римските колонисти от времето на император Траян.

През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия. През 16 век те попадат под властта на Отоманската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.

През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на държавата Румъния. Куза се посвещава активно на реформирането на страната, подпомаган активно от съветника си Михаил Когълничану, интелектуалният двигател на бунтовете от 1848 г. Князът извършва поземлена реформа, като иззема много църковни земи в полза на държавата, освобождава зависимите селяни и им раздава земя, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс, следвайки модела на Наполеоновия кодекс, основава университетите в Яш и Букурещ и полага основите на модерната румънска армия. Реформите обаче не успяват да му осигурят сериозна обществена подкрепа и през 1866 г. той е свален с военен преврат, а на негово място на румънския престол е поканен Карол I Хохенцолерн. До края на живота си Куза живее в изгнание в Париж, Виена и Висбаден и умира в Хайделберг през 1870 г.

Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.

Румъния взима участие и в Първата световна война (1914-1918 г.) Решението на Румъния да се включи на страната на Антантата идва чак през 1916г, две години след смъртта на Карол 1. Съюзническите сили, които се нуждаели от румънската помощ, се съгласили на големите искания, включващи анексирането на Трансилвания и на Банат по река Тиса чак до Сегед, т.е. отвъд етническата граница и включващи голяма част от съвременна Унгария. Румъния получила също така уверения, че ще получи част от Буковина и участие на равни начала на бъдещата мирна конференция. След като получила тези обещания през август страната влязла в конфликта. На 14 август започнала мобилизация и още на същия ден била обявена война, но само на Австро-Унгария. Подхранваните надежди били, че така ще може да се отстрани намесата на Германия и България не се сбъдват. След няколко дни български, германски и турски представители съобщават, че държавите им се намират в състояние на война с Румъния. Румънската столица е овладяна в първите дни на декември, а до края на 1916 г. е завзета цяла Добруджа, а румънските и руските войски са отхвърлени чак зад река Серет. След като кралят и правителството избягват в Яш под техен контрол остава само 1/3 от румънската предвоенна територия.

През пролетта на 1918 г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Крал Фердинанд поверява правителството на германофила Маргиломан и на 23 април в Букурещ е подписан мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция- от друга. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния се превръща в германски протекторат. Държавата отново влиза във война на 10 ноември, една седмица след капитулирането на Хабсбургската империя и един ден преди германската капитулация. На базата на това действие румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството по-късно сключило отделен мир с Германия. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително Бесарабия. През април 1919 г. румънски части навлизат в унгарска територия и скоро окупират Будапеща.

Държавно устройство

Парламентът на Румъния е двукамерен: Сенат със 137 члена и Камара на депутатите със 314 члена. 18 допълнителни места в Камарата на депутатите са запазени за представители, избрани от 18-те официално признати и регистрирани в Румъния малцинства. Всеки депутат представлява около 70 000 от жителите на страната, а всеки сенатор — около 160 000 жители. Парламентът има законодателна роля. Членовете на парламента се избират по пропорционалния принцип, с пряко и тайно гласуване. Избирателният праг за партии е 5% от общия брой гласове. Парламентарните избори се провеждат на всеки 4 години, като последните са проведени на 28 ноември 2004 г.

Румънският парламент (2006)

Президентът на Румъния се избира с пряко гласуване на всеки 5 години по мажоритарната система, като за спечелил изборите се смята събралият на първия тур 50%+1 от гласовете на избирателите. Ако този процент не се достигне на първия тур, се провежда втори, в който участват двамата кандидати, спечелили най-голям брой гласове на първия и печели събралият повече гласове. До последните промени в Конституцията на Румъния, въведени през 2003 г., мандатът на президента беше 4 години. В правомощията на президента е да определи кандидат за министър-председател след консултации с политическата партия, която има абсолютно мнозинство в парламента или, ако няма такава, с партиите, представени в парламента. След това министър-председателят на свой ред си избира министри, а съставът на правителството се подлага на одобрение от парламента. Правителството, заедно с президента представлява изпълнителната власт в държавата. Последните избори за президент се състояха на 28 ноември 2004 г. (първи тур), съответно на 12 декември 2004 г. (втори изборен тур).

Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и Върховния касационен съд, съвместно със съдилищата и апелативните съдилища.

Конституцията на Румъния, приета през 1991 г. и изменена през 2003 г., се основава на приетата през 1923 конституция на страната и тази на V-та Френска република.

Административно деление

Административно деление на Румъния.

град Сибиу, някогашен Херманщат (нем.: „Hermannstadt“) — средновековния му център

Румъния е разделена на 41 окръга и самостоятелна административна единица Букурещ-град.

Алба Арад Арджеш Бакъу Бихор Бистрица-Насауд Ботошани Брашов Браила Бузъу Караш-Северин Калараш Клуж Кюстенджа Ковасна Дъмбовица Долж Галац Гюргево Горж Харгита

Хунедоара Яломица Яш Илфов Марамуреш Мехединц Муреш Нямц Олт Прахова Сату Маре Сълаж Сибиу Сучава Телеорман Тимиш Тулча Васлуй Вълча Вранча

География

Голяма част от границата на Румъния със Сърбия и България е формирана от река Дунав. Границата с Република Молдова минава по река Прут.

Планината Карпати, която има надморска височина над 2 500 m, доминира в релефа на Румъния, а най-високият ѝ връх — Молдовяну (рум.: Moldoveanu), който се извисява на 2 544 m.

Най-големите градове в Румъния са:

• Букурещ — 1 921 751 жители,
• Яш — 321 580 жители,
• Клуж-Напока — 318 027 жители,
• Тимишоара — 317 651 жители,
• Констанца — 310 526 жители,
• Крайова — 304 142 жители.

Най-голямото езеро в Румъния е Разим

Стопанство

Въпреки положителните тенденции на икономическо развитие (растеж на БВП от 2001 година насам — средно 5%), румънската икономика има нужда от по-нататъшни реформи. Бюрокрация, корупция, продължаващи слабости в правосъдието и митнически проблеми забавят навлизането на чуждестранни капитали.

Известен успех е постигнат по отношение на овладяването на инфлацията, която от 34% (2001) спадна през 2004 г. до 9,2%.

Икономическите показатели сочат наличието на предпоставки за силен икономически растеж, но това зависи и в голяма степен от международната конюнктура.

Продължава приватизацията. През юли 2004 г. беше направена сериозна стъпка в тази насока, когато австрийската фирма OMV купи значителен дял от румънския газов и нефтен концерн PETROM (60 000 работници).

Град Тимишоара може да бъде сочен като пример за икономически „БУМ“ в Румъния. Населението му сега е около 350 000 жители, но в следващите 5 години се очаква удвояването му. В края на 2005 г. тук е открит най-големият търговски център (Shopping Mall) в Европа, към града са насочени огромни чуждестранни инвестиции (от Германия, Австрия, Унгария, Италия, САЩ и др.)

Положителни са и тенденциите в развитието на туризма. През 2003 г. туризмът е привлякъл 780 милиона долара — с 14% повече, отколкото през 2002 г. и 1,1 милиона чуждестранни туристи.

От 1 юли 2005 г. в Румъния започна смяна на парите, като бяха зачеркнати четири нули от старата парична единица. От август 2005 г., курсът е 3,48 леи = 1 евро. В обращение са нови банкноти и монети.

От януари 2005 г. в страната е въведена винетна система за всички видове МПС. Винетки могат да се закупят на ГКПП и по бензиностанциите.

Румъния е известна с традиционното си земеделие — и най-вече със зърнените храни.

Население

Основната етническа група в Румъния са румънците, говорещи румънски език — индоевропейски език, произхождащ от латинския. Румънците са 89,5% от населението. В Румъния има значителни малцинствени групи от унгарци, цигани, германци и украинци. Има и българско малцинство.

Българите в Румъния

Българи в Румъния

По румънски официални данни българите са около 9-10 хиляди, но българската общност и изследователи твъдят, че те са около 250 000. Коренното българско население е в Северна Добруджа (част от него живее в Констанца, Тулча, Бабадаг и др.) и в другите селища, изгубени от България в полза на Румъния през 1878 г. [1]

Във областта Банат българите са мнозинство в община Стар Бешенов, окръг Тимиш

Култура

Традиционно румънско изкуство

Риза с традиционна бродерия

Традиционната (народна) култура е оказала силно влияние върху изкуството на румънските творци. Животът и обичаите на румънците (народ, занимаващ се предимно със земеделие и скотовъдство) са били дълго предпочитан извор на вдъхновение на румънските писатели. Произведенията на множество румънски композитори са частично повлияни от румънската народна музика.

Композиторът Джордже Енеску, скулпторът Константин Брънкуш и писателят Еуджен Йонеску са може би най-известните румънски творци. Произведенията на Енеску, наречени „Румънски рапсодии“ имат в основата си румънската народна музика. Някои от скулптурите на Брънкуш също съдържат елементи от румънското народно изкуство.

Дванадесета среща на франкофонията

Като франкофонска страна с традиции, Румъния беше домакин през ноември 2006 г. на 12-та Sommet de la Francophonie / Среща на франкофонския свят в Букурещ.

Медии и Телевизия

В Румъния има множество национални телевизии, сред които най-популярни са: TVR 1, TVR 2, TVR Cultural, TVR International (държавни), PRO TV, PRO Cinema, Acasa, Antena 1, Antena 3 (Romania), Euforia TV — Antena 4, Prima TV, Realitatea TV, National TV, N24, B1 TV, Telesport, TV Sport, Ocram TV (OTV).

За печатните издания виж: Списък на румънски вестници

Съществуват няколко информационни агенции, сред които най-авторитетни са ROMPRES www.rompres.ro (официален сайт) и Mediafax

Външни връзки

• Румънски портал-списание онлайн за култура и литература.
• Министерство на културата и култовете на Румъния
• Онлайн ателие за поезия и литература
• Румънски портал за проза, есета, полемика и други литературни материали
• Румънски културни ресурси
• Румънско изкуство и култура, онлайн ресурси

Външна политика на Румъния

Към момента Румъния поддържа двустранни дипломатически връзки със 177 държави от 191-те страни членки на ООН, както и със Светия престол, Суверенния военен орден на Малта и Националната палестинска власт. На 1 януари 2007 г. беше приета в Европейския съюз заедно с България.

Армия

Румъния разполага със: Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили. След присъединяването на Румъния към НАТО през 2004 г. следва период на интензивно реформа в армията за превръщането ѝ в професионална до 2007 г. с личен състав от 90 000 души, от които осоло 15 000 военни и 15 000 цивилни. От тези 75 000, около 45 000 в сухопътни войски, около 13 250 във военновъздушните сили, 6 800 във военноморските, а останалите 8 800 — с други задачи.

Задължителната наборна военна служба беше отменена през 2007 г.

Телекомуникации

Телекомуникациите в Румъния са един от най-бързо развиващите се сектори. Брой абонати на стационарни телефонни постове:

• 01.01.1998 г. — 3 375 000
• 31.12.2000 г. — 3 814 000
• 31.12.2001 г. — 4 029 000
• 11.01.2002 г. — 4 174 000
• 11.01.2003 г. — 4 300 000
• 30.09.2004 г. — 4 514 000

Брой на ползващите мобилни телефони:

• 1996 г. — 50 000
• 1997 г. — 250 000
• 31.12.2000 г. — 2 019 000
• 31.12.2001 г. — 4 600 000
• 31.12.2002 г. — 5 100 000
• 31.12.2003 г. — 6 900 000
• 30.09.2004 г. — 9 080 354

(данни на румънското Министерство на комуникациите)

Външни препратки

Министерство на телекомуникациите, на английски език

Галерия

• 
  Дворец на културата, Яш
• Палат на парламента, Букурещ
  Палат на парламента, Букурещ
• 
  Букурещкия университет
• Православна катедрала, Клуж-Напока
  Православна катедрала, Клуж-Напока
• 
  Католическа църква, Клуж-Напока
• 
  Национален театър, Клуж-Напока
• 
  Църква в Борзещ

Външни препратки

• Румънски дипломатически и икономически мисии на Румъния в чужбина и дипломатически мисии, акредитирани в Букурещ
• World Statesmen: Romania, История на Румъния и областите, влизащи в нея: национални знамена и химни, хронологическа таблица — на английски език.
• Официален сайт на румънското правителство, на английски
• Президентство на Румъния, на английски
• Румънският Сенат (Горната камара на парламента)
• Камара на депутатите (Долната камара на парламента)
• Министерство на туризма, на английски
• Министерство на външните работи, на английски
• Снимки от столицата Букурещ
• Информация за Румъния