Ятрос: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:


==История==
==История==
В 19 век Ятрос е Ятрос заедно с [[Пенека]] е едно от двете чисто български села във Визенска каза на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Ятрос (Yatrose) е село с 40 домакинства и 120 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62-63.</ref> В началото на 20 век Ятрос е смесено екзархийско-патриаршистко село и в него има българско училище, в което след [[Мадотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година преподава войводата [[Дико Джелебов]].<ref>[http://www.meridian27.com/trakia/v10.htm Тракийско дружество „Антим І“. Войводата Дико Джелебов]</ref>
В 19 век Ятрос е Ятрос заедно с [[Пенека]] е едно от двете чисто български села във Визенска каза на Османската империя. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Ятрос (Yatrose) е село с 40 домакинства и 120 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62-63.</ref> В началото на 20 век Ятрос е смесено екзархийско-патриаршистко село и в него има българско училище, в което след [[Мадотурска революция|Младотурската революция]] от 1908 година преподава войводата [[Дико Джелебов]].<ref>[http://www.meridian27.com/trakia/v10.htm Тракийско дружество „Антим І“. Войводата Дико Джелебов]</ref> В Ятрос има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>[http://www.promacedonia.org/ilpr1968/ilpr1968_d2.html Спомени на Димитър Ташев, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, 382-385.]</ref>



Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 60 български [[Българска екзархия|екзархистки]] и 40 [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]] семейства или 500 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.]</ref>
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 60 български [[Българска екзархия|екзархистки]] и 40 [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]] семейства или 500 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|&#x463;}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|&#x463;}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.]</ref>

Версия от 07:32, 13 март 2009

Шаблон:Селище във Вилает Лозенград

Ятрос (Шаблон:Lang-tr, Къзълагач) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Виза, Вилает Лозенград (Къркларели). Селото има 884 жители.

История

В 19 век Ятрос е Ятрос заедно с Пенека е едно от двете чисто български села във Визенска каза на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ятрос (Yatrose) е село с 40 домакинства и 120 жители българи.[1] В началото на 20 век Ятрос е смесено екзархийско-патриаршистко село и в него има българско училище, в което след Младотурската революция от 1908 година преподава войводата Дико Джелебов.[2] В Ятрос има комитет на ВМОРО.[3]


Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 60 български екзархистки и 40 патриаршистки семейства или 500 души.[4]

През септември 1913 година след Междусъюзническата война българите екзархисти са прогонени в България, а през април 1914 година патриаршистите са изгонени в Гърция и настанени в Солунско. От тях четири семейства заминават за Бургас.[5]

Личности

Починали в Ятрос

Бележки