Ятрос: Разлика между версии
| Ред 28: | Ред 28: | ||
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 60 български [[Българска екзархия|екзархистки]] и 40 [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]] семейства или 500 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.]</ref> |
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 60 български [[Българска екзархия|екзархистки]] и 40 [[Цариградска патриаршия|патриаршистки]] семейства или 500 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.]</ref> |
||
През септември 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] българите екзархисти са прогонени в България, а през април 1914 година патриаршистите са изгонени в Гърция и настанени в Солунско. От тях четири семейства заминават за Бургас.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_7.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.67.]</ref> Жителите на Ятрос се заселват основно в село [[Варвара]].<ref>[http://www.burgasnews.com/content/view/3634/494/ Burgas News. Жителите на Варвара отбелязаха празника на селото, 04.12.2007]</ref> |
През септември 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] българите екзархисти са прогонени в България, а през април 1914 година патриаршистите са изгонени в Гърция и настанени в Солунско. От тях четири семейства заминават за Бургас.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_7.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.67.]</ref> Жителите на Ятрос се заселват основно в село [[Варвара (Област Бургас)|Варвара]].<ref>[http://www.burgasnews.com/content/view/3634/494/ Burgas News. Жителите на Варвара отбелязаха празника на селото, 04.12.2007]</ref> |
||
==Личности== |
==Личности== |
||
Версия от 07:34, 13 март 2009
Шаблон:Селище във Вилает Лозенград
Ятрос (Шаблон:Lang-tr, Къзълагач) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Виза, Вилает Лозенград (Къркларели). Селото има 884 жители.
История
В 19 век Ятрос е Ятрос заедно с Пенека е едно от двете чисто български села във Визенска каза на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ятрос (Yatrose) е село с 40 домакинства и 120 жители българи.[1] В началото на 20 век Ятрос е смесено екзархийско-патриаршистко село и в него има българско училище, в което след Младотурската революция от 1908 година преподава войводата Дико Джелебов.[2] В Ятрос има комитет на ВМОРО.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 60 български екзархистки и 40 патриаршистки семейства или 500 души.[4]
През септември 1913 година след Междусъюзническата война българите екзархисти са прогонени в България, а през април 1914 година патриаршистите са изгонени в Гърция и настанени в Солунско. От тях четири семейства заминават за Бургас.[5] Жителите на Ятрос се заселват основно в село Варвара.[6]
Личности
- Починали в Ятрос
- Шаблон:BGR-флаг Дико Джелебов (1874 - 1909), български революционер
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62-63.
- ↑ Тракийско дружество „Антим І“. Войводата Дико Джелебов
- ↑ Спомени на Димитър Ташев, в: „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, 382-385.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.67.
- ↑ Burgas News. Жителите на Варвара отбелязаха празника на селото, 04.12.2007