Златноливаденски манастир

Златноливаденския манастир „Свети Атанасий“ (известен и като Чирпански манастир) е женски православен манастир близо до село Златна ливада в Южна България. Издига се на живописен хълм над селото, на десния бряг на Стара река, недалеч от вливането ѝ в Марица. Манастирският комплекс включва църква (въстановена в 1961 г.), пещера-постница и аязмо с лековита вода в манастирския двор под нея, стари нереставрирани сгради от 1840 г., нови крила построени по желание на Людмила Живкова в 1979 г. Стара река дели пещерата постница и обителта, а скривалището на Васил Левски е сред монашеските килии.

Златноливаденският манастир е основан още в римско време в 344 г. сл. Хр. от Александрийският патриарх Свети Атанасий Велики. На път от Верея за Сардикйският събор той спял за нощувка и смяна на конете в близката римската крепост. Разбрал, че околното тракийско и готско население е заплашено от епидемия и пропагандата на еретиците Ариани. Той се установил в отстоящата на 300 м пещера - старо тракийско светилище със свещен извор (днешната пещера-постница). Светецът проповядвал на местните хора и им съобщил, че ако построят църква срещу пещерата Господ ще ги избави от епидемията, както и станало. Това много укрепило вярата и упованието в светостта на Атанасий Велики. Този древен строеж е доказан от археолозите. В своята близо 17 вековна история храмът и манастирът са многократно разрушавани и въстановяван от християните. От IV в. място им е непроменено. Има безспорен археологически материал за съществуването им през Късната античност и Средновековието. През турското робство последният запазен храм е бил дървен, а в манастира намират подслон Паисий, хайдушки войводи, чутовният Васил Левски и други борци за национална свобода. След 1944 г. в епохата на комунизма той се ползва като овчарник на местното ТКЗС докато, както разказва легендата, на местният партиен секретар не се присънил Свети Атанасий и не го предупредил че ако не спре поруганието ще загуби детето си. В началото на 50-те години манастирските сгради са освободени за църковно ползване, но състоянието им не е добро до края на 70-те години, когато е оценено, че това е най-старият манастир в Европа, той е обновен по инициатива на министерство на Културата. Тогава е построена новата манастирска сграда в традиционен стил. Със своя мащаб и пространство тя го прави един от най-големите манастири в днешна България. Александрийски патриарх Петрос VII, втори в йерархията на източното православие след Вселенския патриарх, идва в 2003 г. в манастира на поклонение пред свети Атанасий. Той донася в подарък иконата на Анастасйий Велики рисувана в Александрия, друга такава икона е подарена от атонски монаси, тук се пази и препис от Реймското евангелие. Оригиналът е в библиотеката на Реймс, а копието е направено е от наши художници които го даряват на манастира. Това е първото копие на святата книга на български език над която повече от 200 години във вярност към бога и народа са се клели френските крале. Над църковния олтар е и иконата на света Петка като българска светица. Тя е исторически свързана с манастира - при едно от многобройните му възкресявания през турско е издигнат и неин параклис - по-късно също разрушен. Нейният празник се чества всяка година в манастира на 14 октомври. Манастирът се поддържа и с помощта на труд и пари от доброволци сред близките села и от страната. Много хора от околността остават на поклонение за два-три дни, други от страната - и за седмица, идват и поклоници от чужбина дори от католически страни като Полша например. Преданията свързват откриването на лечебната сила на водата с траките. Вярващите считат, че водата от аязмото лекува кожни заболявания, подобрява зрението, действа очистително на вътрешните органи и дори повлиява добре туморни заболяваниия, разказват се случаи на прохождане на сакати. За пещерата също се вярва, че има лечебен ефект. В обителта свети Атанасий се чества два пъти - на 18 януари, това е датата на последното му завръщане след като е бил 5 пъти гонен от арианите от епископския си пост, и на 2 май - деня на неговата смърт.