Българи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Мнението на някакъв гуро не е сериозен източник
RedBot (беседа | приноси)
Ботове
27 948 редакции
м Робот Добавяне: be:Балгары
Ред 175: Ред 175:
[[Категория:Население на България| ]]
[[Категория:Население на България| ]]


[[be:Балгары]]
[[bs:Bugari]]
[[bs:Bugari]]
[[cs:Bulhaři]]
[[cs:Bulhaři]]

Версия от 15:59, 19 март 2009

Тази статия е за българския етнос. За гражданите на Република България вижте Население на България. За други значения вижте Българи (пояснение).
Българин пренасочва насам. За селото в Община Харманли, Област Хасково вижте Българин (село).
Българи
Общ брой10 000 000[1] до 11 500 000
По места България: 6 655 210 (2001)

 Турция: 270 000 (2008)[2]
 Украйна: 204 574 (2002)
 Испания: 153 664 (2008)
 Албания: 100 000
САЩ:: 92 841 (2006)
 Гърция: 78 981 (2006)
 Молдова: 76 769 (2004)
 Аржентина: 70 000
 Германия: 39 294 (2005)
 Кипър: 37 230 (2001)
 Русия: 31 965 (2002)
 Великобритания: 30 000
 Сърбия: 20 497 (2002)
 Италия: 19 924 (2008)
Република Македония: 1 417 (2002) + 14 091 двойни граждани с българско самосъзнание[3]
 Канада: 15 195 - 45 000 (2008)[4]
 Румъния: 8  092 (2001)
 Франция: 7 460 (2008)
 Казахстан: 6 915 (1999)
 Австрия: 5 388
 Австралия: 4 902 (2006)[5]
 Чехия: 4 383 (2008)
 Швеция: 3 508 (2008)[6]
 Унгария: 2 316 (2001)
 Нидерландия: 2 202 (2007)[7]
 Узбекистан: 2 116 (1989)[8]
 Словакия: 1 179 (2001)
 Полша: 1 112 (2002)
 Нова Зеландия:816 (2008)
 Либия: 750 (2008)[9]
 Грузия: 680 (1989)[10]
 Киргизстан: 656 (1989)[11]
 Дания: 650 (2008)[12]
 Португалия:628 (2008)
 Япония: 438 (2008)[13]
 Латвия: 420 (2008)[14]
 Финландия: 350 (2001)[15]
 Хърватия: 331 (2001)
 Литва: 300 (2008)[16]
 Мароко: 280 (2005)[17]
 Чили: 260 (2008)[18]
 Естония: 204 (2000)
 Люксембург: 200 (2008)[19]
 Словения: 138 (2002)
 Алжир: 120 (2008)[20]

 Армения: 19 (2006)[21]
ЕзикБългарски език
Религияпредимно Православие, а също ислям, католицизъм и протестантство.
Сродни групиИндо-европейци

  Славяни

    Южни славяни
Българче бие тъпан
Кукерски ритуал
Мартеници
Файл:Iaitsa.png
Великденски яйца

Българите са етнос и нация, основно население на България и говорят български език. Компактно българско население живее още в Сърбия, Гърция, Румъния и Унгария - банатските българи [22] [23], в Западните покрайнини (Сърбия[24]), в Молдова, Украйна и Приднестровието - бесарабските българи [25], в Косово - гораните [26], в Албания [27] и в Република Македония[28]. Значителни български емигрантски общности и малцинствени групи живеят и в други европейски държави, както и в САЩ, Канада и Австралия.

Етимология и употреба

Съществуват най-различни твърдения за произхода на етнонима българи. Според едни то идва от името на река Волга, но други хора са на мнение, че всъщност българите наричат реката със своето име. Налице са още твърдения, свързващи етнонима с думи като бял и блед, както и много други.[29] Според една друга теория, популярна извън границите на България, думата българи от тюркски се превежда като "въстаналите". [30][31]


В настоящето думата „българи“ се използва за обозначаване както на народностната (или етническа) група българи, така и на гражданите на Република България.[32] От юридическа гледна точка термините "българин" и "български гражданин" имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. [33] Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност.[34]

Произход

 Основна статия: Образуване на българската народност

Според най-разпространената теория българската народност се формира основно в резултат на сливането на трите големи етнически групи на Балканския полуостров в периода V - X век- траки, славяни и българи. През V-VI век българската част от славяните заселва с големи маси Мизия, Тракия и Македония, където се смесват с останките от елинизираните и романизирани траки и други предславянски народи. Втората фаза в образуването на етническия облик на съвременния български народ започва с образуването на Дунавска България от Аспаруховите българи и на Куберова България в дн. Македония през VII век, преминава през унифицирането на правото, административното устройство и облеклото в държавата от кан Крум (803-814г.) и завършва през IX-X век с приемането на християнството за единна религия и въвеждането на славянския език за официален в страната [35]. През този период и в следващото хилядолетие към етногенезата на българите допринасят кумани, печенеги, авари, алани и други европеидно-арийски и тюрко-монголски народи прииждащи към българските земи.

Географско разпределение

Повечето българи живеят в Република България. Значителни традиционни български малцинства живеят в Молдова и Украйна (бесарабски българи), а по-малки общности - в Румъния (банатски българи), Сърбия (главно в Западните покрайнини), Гърция, Албания и Унгария. Тези групи обитават съответните райони от Средновековието или са се преселили там в резултат на емиграция между 18 век и първата половина на 20 век.

Спорен е въпросът за точния брой на българското население в Република Македония. Според официалното преброяване в страната като българи се определят около 1417 души. В същото време около 20 000 македонски граждани получават и българско гражданство, за което се изисква да декларират, че са от български произход и се самоосъзнават като българи. В България е широко разпространено мнението, че етническите македонци са българи.

Броят на българските емигранти, напуснали страната от средата на 20 век се оценява на повече от 500 000 души. Въпреки че няма точни изследвания, предполага се, че сред страните с най-много български емигранти са Съединените щати, Канада, Германия, Испания, Гърция, Великобритания, Италия.

Българи в България

 Основна статия: Българи в България

Български общности извън България

Българи във:

Език

 Основна статия: Български език

Българският език е индоевропейски език от групата на южнославянските езици.

Култура

Етнография

Българите се делят на седем големи етнографски групи, при които се срещат някои различия в говора, облеклото и обичаите. Това са шопите, добруджанците, тракийците, хърцоите, македонците, рупците и балканджиите. Тяхната култура произлиза от вярванията и обичаите на прабългарите и славяните, които заемат и някои култове и традиции от автохтонното местно население по българските земи - траките.

Народно творчество

Характерни за българското народно творчество са уникални килими, народна керамика, украшения и облекло (сред което особено популярни са народните носии, създавани като произведение на изкуството, както и традиционните цървули).

Музикални инструменти, на които се изпълнява българска народна музика, са гайда, кавал, гъдулка, тъпан, тамбура и тарамбука. Народните песни са най-често обредни, юнашки, хайдушки, исторически и социално-битови, но най-стари всъщност са митичните, първите сведения за които има от IX в., които отразяват анимистичните разбирания на българите за слънцето, самодивите, орисниците, змейовете и ламите.

Кухня

Сред най-типичните храни за българската кухня са киселото мляко, тараторът, червената печена чушка, гювечето, бобената чорба, баницата, агнешкото чеверме, туршията, киселото зеле, мусаката, зелевите и лозовите сарми, шопската салата, кебапчето и други. Практически непознати извън Балканския полуостров напитки са и традиционните за българите ракия и боза.

Обреди и обичаи

Българите имат много уникални обреди и обичаи, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и космоса. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането - характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането - изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.

Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.

Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.

Коледуването e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.

Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село Българи.

Религиозни схващания

Българите са предимно православни християни. Друга част от тях са мюсюлмани (помаци), а трета изповядва католическо вероизповедание или протестантство. Преди навлизането на християнството и исляма българите са имали други религиозни схващания.

Прабългарите например вярват в свръхестествена сила, която живее практически у всяко живо същество. Тя може да преминава от човек в човек, в животно и дори в предмет и не се асоциира в определено божество. В науката това разбиране е известно като оренда. Орендата се съдържа в кръвта на живите същества и ги напуска с нейното изтичане. Най-много оренда се "съдържа" в човешката глава, като най-популярният пример е отрязаната през 811 г. императорска глава на Никофор I Геник от кан Крум Страшни, което е не само символично, а чисто религиозно отнемане на властта на Византия. Българите са носели и амулети (муски, талисмани), те са имали колобри, които са осъществявали връзката им с върховното божество Тангра (Тенгри). Приема се, че тяхната религия е била монотеистична, но има и учени, оспорващи тази теза. Тангра е почитан и от други народи. Името му носи вторият по големина връх на планината Тян Шан (Имай), висок 6995 м. Най-важният религиозен атрибут на българите е тъпанът, който символизира вселената. Клетвата и днес има сакрално значение за българите и пренебрегването ѝ се смята за голямо падение. Столетия по-късно Васил Левски ще заклева членовете на революционното движение пред кръстосани револвер и кама.

Славяните пък вярват в натурализма - преклонението пред силите на природата и обожествяването на различни предмети и явления. Няма споменати никакви имена на божества, почитани от южните славяни в първите векове след тяхното заселване на Балканите. Византийските автори [36] споменават почитане на бог на гърма и нимфи на реки, езера, дървета. Всички сведения за славянски божества са извлечени от руски и германски извори, отнасящи се за западните славяни след Х в., които няма как да бъдат върнати с четири века назад и да се припишат на южните славяни. Средновековните извори за източните славяни, формирали културата на руската народност представят дуалистични възгледи за света - постоянното противопоставяне на доброто и злото, понякога персонифицирани като Белобог и Чернобог. Източните славяни (руси, беларуси) почитат Слънцето, Луната (месечината), Небето. Бог на небето и огъня е Сварог (от древноиндийски Свар - небе). Негов син е Дажбог - господар на светлината и живота, който постоянно се бори с Морана (от мор - смърт), богинята на тъмнината и смъртта. Почитан е и бог Хръз (Хърс), чието име носят две селища Хърсово и Разград, който в средновековието се е наричал Хръзград. Бог Велес (Волос) е покровител на стадата и пастирите. Неговото име носи град Велес, днес в границите на Република Македония.

Най-известният и върховен бог на източните слявяни е Перун. Името му произлиза от славянския глагол "пърати" ("пера") и означава удрям, блъскам силно и е очевидно свързано с природни явления като светкавици, гръмотевици и бури. Коренът на тази дума е стар индоевропейски и се среща в тракийския език - старото име на древна Тракия е "Перке", тракийски вожд в Илиада има име "Пейрой", "Перко" е епитет на тракийския конник. Поради тези много ранни сведения за употребата на имена с корена "Пер-", "Пир-" по-вероятно е съвременните наименования в българския език да са остатък от тракийския, а не да са пренесени от Русия. В християнството функциите на Перун се поемат от пророк Илия Гръмовержец. И до днес са запазени редица наименования, свързани с Перун - планинският рид Перин, Пещерско; планината Пирин; град Перник, именуван в миналото Перуник; цветето перуника, наричано и досега от народа "Божик" и "Божи цвят"; местността Перунград до с. Вълкова, Монтанско и много други (5).

Външни препратки

Вижте също

Източници

Част от серията статии
за българите
Българска култура
Литература · Музика · Изкуство · Кино · Имена · Кухня · Хора · Носии · Спорт
По региони и страни (вкл. диаспората)
Северна Македония · Сърбия · Румъния · САЩ · Унгария · Гърция · Източна Тракия · Малоазийски българи · Банатски българи · Бесарабски българи · Карашовени · Българи-мюсюлмани (Помаци) · Горани · Гагаузи
Религия
Православие · Ислям · Католицизъм · Протестантство
Диалекти на българския език
източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски
История · Владетели
  1. ↑ Долната граница е сбор от цитираните българските общности по страни, а горната включва македонците в т.ч.
  2. ↑ Данни на OECD за населението на страните членки
  3. ↑ Македонците държат рекорд за българско гражданство, dariknews.bg, 10 септември 2008
  4. ↑ [1]
  5. ↑ [2]
  6. ↑ [3]
  7. ↑ [4]
  8. ↑ [5]
  9. ↑ [6]
  10. ↑ [7]
  11. ↑ [8]
  12. ↑ [9]
  13. ↑ [10]
  14. ↑ [11]
  15. ↑ [12]
  16. ↑ [13]
  17. ↑ [14]
  18. ↑ [15]
  19. ↑ [16]
  20. ↑ [17]
  21. ↑ [18]
  22. ↑ История на банатските българи
  23. ↑ Банатските българи днес - историята на едно завръщане
  24. ↑ Коначни резултати пописа 2002. Становништво према националној или етничкој припадности и према полу и старости у Републици Србији, по општинама.
  25. ↑ Българите в Молдова, Министерство на външните работи, Българите извън РБ - Пламен Павлов, председател на Агенцията за българите в чужбина, Киссе, Антон. Възраждане на българите в Украйна, Одеса 2006. В Украйна компактни български общности живеят и в Таврия и Крим
  26. ↑ Българите в Косово са между 8 и 30 хил., Българите от Гора. Кратка история
  27. ↑ Българите в Албания, 8-ма кръгла маса за българите в Албания и Косово, Миланов, Емил. Регионални и етнокултурни български общности зад граница, Българите в Албания и Косово, сборник, София 2001, 106 с. Българите в Албания и Косово, сборник, София 2005, 142 с.
  28. ↑ Гоцев, Димитър. Политически организации и процеси в Република Македония, в: Македония - история и политическа съдба, т. III, София 1998, с. 250-275, Бояджиев, Стоян Г. Защита правата на Македония на международни форуми, Македонски преглед, 1992, №1, с. 11-12
  29. ↑ Хипотези за народностното име на древните българи
  30. ↑ Документальный фильм "История государства Российского", сочинения Н.М. Карамзина, 13 серия, "Волжская Болгария, пр-во ОАО «Телекомпания «ТВ Центр»
  31. ↑ Lebedynsky, Iaroslav. Les Nomades : Les peuples nomades de la steppe des origines aux invasions mongoles. Paris: Errance, 2003: p.178.
  32. ↑ В тази връзка И. Дичев дори предлага въвеждането на думата „българянин“ за диференцирането на двете понятия (вж. Ивайло Дичев, Българи, турци - българяни?, в-к Сега, 17 февруари 2007 г.)
  33. ↑ Закон за българите, живеещи извън България, Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000г., чл. 2, 6, 7, 8,
  34. ↑ Цанков, Веселин. Българското гражданство. Материалноправни и процесуални аспекти, София 2000, с. 54, виж и Тодоров, Тодор. Гражданство по рождение по чл. 93, ал. 2 от Конституцията, Правна мисъл, 1996, № 4, с. 7-14. Конституционният съдия проф. Тодоров приема, че Конституцията ясно разграничава понятията "българин" и "български гражданин".
  35. ↑ Военна академия „Г. С. Раковски“ - Създаване на българската държава
  36. ↑ Прокопий Кесарийски, VI в.

Литература

  • "Образуване на българската народност", академик Димитър Ангелов, София, 1981 г.
  • "История на България", Панайот Панайотов, Велико Търново, 1998 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българи&oldid=2291037“.