Шайени

Шайени (самоназвание дзисциста, "човешки същества"), - североамериканско индианско племе от алгонкинското езиково семейство. Първоначално живеели в областта на Големите езера (съвременния щат Минесота), но в средата на 18 век мигрират на запад, в областта на Великите равнини и се превръщат в едно от типичните племена на конни ловци-номади.

Социално устройство

Воински общества

Воинските общества на шайените от историческия период имали в своя дух, цел, регалии и ритуали първоначално военна насоченост. Даже онези религиозни черти, които се проявявали при тях, имали за основа страстното желание да получат благосклонността на висшите сили, които да им дарят успех в битките.

В основните си функции обществата били фактически независими едно от друго. Те нямали разделение на възрастов принцип. Юношата на възраст 14-16 години встъпвал в дадено общество по покана на членовете му. Ако той бил съгласен, придружавали го от родното му типи до шатрата където се събирали членовете на обществото, носещи характерните си регалии. Новопосветеният танцувал, пял и пирувал заедно с тях и така ставал член на обществото. Ако пожелаел, той можел по-късно да промени членството си. Всяка пролет се избирали нови военни вождове, след което всеки имал право да смени обществото си и да встъпи в друго. Понякога преместванията били толкова много, че се налагала реорганизация на всички общества, която още веднъж включвала избор на нови военни вождове.

Според митологията на шайените техния легендарен пророк Сладката Магия създал първоначално четири военни общества, към които впоследствие се прибавили още три. Повечето изследователи приемат, че през 19 в. при шайените съществували следните военни общества:

• Лисичетата (Воините-Лисици) или Койотите
• Воините-Лосове или Стъргалките от лосов рог, наричани още Дрънкалките от копита
• Мъжете-Кучета (Воините-Кучета)
• Червените Щитове или Воините-Бикове
• Опаките или Обществото на Тетивите
• Бесните Кучета или Глупавите Кучета
• Тетивите или Тетивите на Човека-Сова (известни също като Воините-Вълци)

Всеки път, когато член на някое общество се проявявал в битка, извършвайки някаква героична постъпка за своя народ, му се разрешавало от този момент да носи риза от еленова кожа, украсена със скалпови кичури, добити от враговете. В по-зряла възраст той можел да носи боен накит от пера от опашката на орел, който има спускащ се до земята шлейф. Ако той имал достатъчно нанесени ку, можел да прикрепи на края на орловото перо снопче коса, а ако е участвувал в Танца на слънцето, можел да прикрепи към бойния си накит перо.

Боядисването, дрехите, песните и танците били традиционни и особени за членовете на всяко войнско общество. Всяко от тях имало четири свещени песни, изпълнявани с различна мелодия - някои с думи, други без. Освен това имало и по четири свещени песни за всяко общество, които се пеели на Великата медицина и четири военни песни, изпълнявани от отделните воини на бойното поле или съвместно на съвета на обществото. Членовете на всяко общество се обръщали един към друг с думите "приятелю" или "братко" и сключвали обет за взаимна защита.

Червените щитове, Койотите и Дрънкалките от копита допускали по четири шайенски девойки в церемониалните си шатри. Те обикновено се избирали сред дъщерите на 44-та вождове и воините ги наричали "жени-воини" или "сестри". Воините от обществото не можели да се женят за някоя от тях, но можели да се женят за девойките на друго общество. На девойките се предоставяли почетни места на всички танци и те седели пред военните вождове на всички събрания на съвета на обществото.

Дорси съобщава, че обществата на Противоположните и Воините-кучета не допускали жени в шатрите на своите общества. Причината за това била, че когато Великия Пророк заръчал на светите мъже да учредят военните общества, им дал възможността да допуснат в шатрата си четири целомъдрени и скромни жени, произлизащи от най-добрите семейства. Но добавил, че с обществата непременно ще се случи нещастие, ако това условие бъде нарушено. Опасявайки се, че сред тях с измама може да проникнат нецеломъдрени жени, обществата на Кучетата и Опаките (Тетивите) отказали да ги допускат въобще. Всеки път когато някое от обществата се събирало в своите шатри, дълго време се кадели ароматни треви в чест на Махео, така че носещия молитва дим напомнял, че те продължават да изпълняват свещените наставления, които той милостиво дарил на предците им посредством Великия Пророк.

Обществото на тетивата на Човека-Сова

Религия

Церемонията Массаум

Много древна свещена церемония на шайените, която различните информатори съотнасят или с Противоположните, или с животинските обреди, а също и със земеделските ритуали. Името Массаум идва от шайенската дума масса'не - "луд", свързано с членовете на обществото Хонуку (Hohnuhkuh) - Противоположните, техния необичаен начин за лекуване и други чудатости. Церемонията Массаум е донесена на шайените от великия пророк Сладкото Лекарство, който първи я провежда на Ноавос (Noaha-Vose), свещената Меча планина (Bear Butte). Племенните групи на тсисциста се събират ежегодно през лятото за извършване на този обред, за да обновят свещения завет на предците. Церемонията, която ритуално демонстрира акта на сътворение на вселената, се извършва за пет дни. Ритуалните елементи включват издигане на свещена шатра, очистване в колиба за изпотяване, символическо представяне на всички видове животни, ритуален лов, обучение в ловните правила и изобразяване на деня и нощта. Религиозните действия през всеки от дните са съпроводени от свещени песнопения, ритуално пушене, символическо боядисване, посвещения и молитви. В церемонията взимат участие далите обет, шаманите и техните помощници. Информаторите съобщават, че последното провеждане на Массаум при северните шайени било през 1911 г., а при южните - през 1927 г. Сред причините, които довели до изчезването на Массаум е животът в резерватите, противодействието на правителството и мисионерите на провеждане на традиционните обреди, а също изтребването на бизоните и другия дивеч. Пазителят на Свещените Стрели, Пясъчния Жерав е един от шаманите, които са помогнали церемонията да се проведе през 1911 г.