Бузъу (град)

Бузъу (Шаблон:Lang-ro) e град и административен център в окръг Бузъу, Влашко, (Мунтения), Източна Румъния.

География

Бузъу е разположен в централната част на окръг Бузъу, на десния бряг на река Бузъу. Заема площ от 81,3 км2. Намира се на кръстопътя между европейски път E85, свързващ южната част на континента със северната му част и националния път, свързващ Трансилвания с дунавските пристанища и Черно море. В северната и северозападна част включва хълмове с височина 500-700 м, а на север — предпланинска равнина. Климатът е континентален.

История

Античност

Според румънски историци името Бузъу произхожда от тракийския корен "Бузе". Към него е добавен гръко-латинския суфикс aios-eus, който вече се използва само в латинизирани неологизми.

В крайградския парк “Крънг” е открито селище, специфично за културата “Кулменица”, характерно за четвъртото хилядолетие пр.н.е., както и погребение от бронзовата епоха, културата “Монтеору” (2200-1100 г. пр.н.е.), а също и поселища на гето-даките южно от града.

Река Бузъу се споменава за първи път в документ, описващ житието на Сава от Бузъу, удавен на 12 април 372 г. във водите на река Моусайос (Бузъу) от непокръстени готи, начело с вожда Атанарис (документът "Страданията на Св. Сава”, написан през 376 г., копие от който се пази в библиотеката на Ватикана и библиотеката “Сан Марко”, Венеция). На 12 април източноправославната църква чества Свети Сава от Бузъу. От май 1996 Свети Сава е провъзгласен за духовен патрон на града.

Средновековие

В по-ново време градът е споменат за първи път в документ, датиращ от 30 януари 1431 г., написан от Дан II (1420-1431), в който обяснява, че румънските търговци могат да купуват и продават стоки в Брашов, а брашовските — във Влашко, срещу определена митническа такса.

През 1500 г. владетелят Раду чел Маре, с помощта на патриарх Нифон, основава епископия Бузъу и градът става епископален център. През 1507 г. град Боза (Бузъу) се появява за първи път на карта, изготвена от Николаус Германус (Nicolaus Germanus). През 1571 e изграден манастирът Бану, упоменат за първи път в документ от 1592 г., чийто ктитор е Андроник Кантакузин. През 1693 г. владетелят К. Брънковяну издава разрешение за провеждането на пазар в града.

През 1831 г. в града е основано ичилище за стенопис и иконопис към епископията, ръководено от Николае Теодореску, а през 1832 г. отваря врати първото училище по румънски език с директор Дионисие Романо. През 1832 г. е първото официално преброяване в града, което сочи, че тогава в него живеят 2 567 души. Според статистиката, по националност 99% от жителите са румънци, но има и 18 евреи, 1 англичанин и 1 австриец.

По-нова история

Бузъу е първият провинциален град, в който на 18-19 юни 1848 г. е създадена Национална гвардия. През 1867 г. е основана гимназията “Тудор Владимиреску”, преименована в 1875 г. в “Александру Хасдеу”, днес Национален колеж “Б.П. Хасдеу”.

През 1872 г. е пусната в експлоатация жп линията Букурещ – Бузъу – Браила – Галац, а през 1881 г. — линията Бузъу – Марашещ, която е първата, проектирана и изградена от румънски инженери. През 1891 г. заработва фабриката "Brainski & Rosazza S.A.", която първа в кралството започва да произвежда тухли и керамика, оборудвана с големи пещи.

През Първа световна война, на бойното поле загиват 7 867 жители на Бузъу, а материалните щети за града се изчисляват на 125 150 880 златни леи.

През Втора световна война градът е окупиран от немските войски, а през август 1944 г. в него влизат съветските войски.

Бузъу стана окръжен център през 1968 г. През 1991 г. се полагат основите на православната катедрала “Свети Сава”.

Външни препратки

• Официален сайт на града

Тази статия е редактирано и преведено копие на статията [1] на сайта http://ro.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.