Юдаизъм

Юдеизмът (от областта Юдея или „юдеизъм“ (от юдеи) е религия, която е разпространена най-вече сред евреите. Спада към групата на семитските религии. Основните догми на юдаизма са:

• признаване на единния бог Яхве и
• признаване на богоизбраността на еврейския народ,
• вяра в небесния спасител (месия) и
• вяра в светостта на Стария завет и Талмуда.

Историята на юдаизма се дели условно на четири периода: библейски, талмудистки, равински и реформационен. В библейския период на юдаизма са съществували примитивни вярвания от времената на древните евреи, които се изразяват в почитане на планини, Луната, растения и животни.

В средата на второто хилядолетие пр.н.е. евреите чергари нахлуват в Палестина и заимстват някои религиозни обреди от ханаанците. В условията на разложението на родовия строй и възникването на класите (края на второто хилядолетие пр.н.е.) благоволението пред силите на природата се пренася върху ваалите - идоли-покровители на полята, маслинените гори, а също и върху властта на вождовете, старейшините. През 11 в. пр.н.е. се формира робовладелска държава; извършва се процес на отделяне от много богове на единен, главен бог - Яхве. След религиозните реформи, проведени от цар Исай в 621 г. пр.н.е., жреците и пророците, които проповядвали монотеизъм, обосновават догматиката на юдаизма, която е зафиксирана в Стария (Вехтия) завет. Когато юдейската държава е покорена (първоначално от Александър Македонски в 4 в. пр.н.е., а след това и от Рим през 1 век), идеолозите на юдаизма започнали да приспособяват библейския юдаизъм към новите условия. По такъв начин се създала обширна литература, събрана и редактирана през 5 век под названието Талмуд.

През епохата на феодализма възникнало мистично учение Кабала, в което елементи на юдеизма се преплитат с възгледи на сектите в християнството и исляма и с гръцко-арабската философия. Опор на юдеизма в Средните векове станал равинът, който в обширна литература тълкувал религиозните обреди и предписания, изложени във Вехтия завет, установил своеобразна система от ограничения, призвани да държат народа в изолация, невежество и смирение. През 18 век в Полша и Украйна възникнало религиозното движение хасидизъм.

В епохата на капитализма възниква реформираният равинизъм. В началото на 19 век в Германия възниква „реформираната синагога“, която се обявява против авторитета на Талмуда и идеите за небесно избавление. Реформираният юдаизъм санкционирал ционизма, който възникнал в края на 19 век. След Първата световна война центърът на юдаизма се премесва в САЩ, където по онова време се наброяват повече от 4 хиляди синагоги.

В миналото юдаизмът е разпространен сред определена част от еврейското население на България. След Втората световна война обаче голяма част от българските евреи се изселват в Израел. Сега действащи юдейски общности има само към синагогите в София и Пловдив.

Сътворяването на видимия и невидимия свят от Един Бог

• Ден първи - Сътворението на невидимия духовен свят,хаоса и светлината
• Ден втори - Поява на видимото небе
• Ден трети - Отделянето на сушата от моретата и поява на растителност
• Ден четвърти - Определяне на службата на небесните светила
• Ден пети - Поява на животни във водата и въздуха
• Ден шести - Поява на сухоземните животни ; Сътворяване на човека ; Определяне на храната на животните и човека
• Ден седми - Благославяне и освещаване на този ден