Окислително-редукционни процеси: Разлика между версии
м Робот Добавяне: sl:Redoks reakcija |
Denied6660 (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
Процесите се наричат съответно [[окисление]] и редукция. |
Процесите се наричат съответно [[окисление]] и редукция. |
||
== Окислително-редукционни процеси в разтвори на електролити == |
|||
Разтворите на [[електролити]] могат да участват в окислително редукционни процеси. Ако една желязна пластика бъде потопена в разтвор на сребърен нитрат тя се разтваря с протичането на следната реакция: |
|||
Fe + 2AgCl -> FeCl<sub>2</sub> + 2Ag |
|||
Fe<sup>0</sup>-2e<sup>-</sup>-> Fe<sup>+2</sup> |
|||
2Ag<sup>+1</sup> + 2e<sup>-</sup> ->2Ag<sup>0</sup> |
|||
Железният атом трудно задържа валентните си електрони и ги отдава на среброто, превръщайки се в йон. Среброто от йони се превръща в просто вещество, отделящо се върху пластинката. |
|||
В този пример желязото е по-силен редуктор от среброто и може да го измества от разтвори на негови соли. |
|||
За улеснение при писането на окислително-редукционни процеси е създаден ред на относителна активност на металите (РОАМ). В него е сравнена редукционната активност на някои метали: |
|||
K, Ca, Na, Mg, Al, Zn, Fe, Ni, Sn, Pb, H, Cu, Hg, Ag, Au |
|||
Редукционната активност намалява от ляво на дясно. Ясно се вижда желязото, което е много по-силен редуктор от среброто. |
|||
[[Категория:Химия]] |
[[Категория:Химия]] |
||
Версия от 15:44, 11 април 2009
Окислително-редукционни процеси са химични процеси, които се извършват с промяна на степента на окисление на атоми и йони поради преход на електрони.
Такива са например процесите на взаимодействие на магнезий и кислород или на калиев бромид и хлорна вода. Те се изразяват със следните уравнения:
2Mg0 + O02 -> 2Mg+2O-2
2K+1Br-1 + Cl2 -> 2K+1Cl-1+ Br02
В тях са записани и степените на окисление (горе) на елементите. Вижда се, че в първия процес магнезият повишава степента си на окисление от нулева на +2, а кислородът понижава степента си на окисление от 0 до -2. Във втория процес хлорът понижава СО от 0 до -1 , а бромидните йони я повишават от -1 до 0. Промяната в степените на окисление в тези примери е резултат от преход на електрони.
2Mg0 - 2.2e- ->2Mg+2 2O0 +2.2e- ->2O-2
2Br- - 2.1e- ->2Br0->Br20 2Cl0 - 2.1e- -> 2Cl-
Атомите и йоните, които при химичните реакции отдават електрони и повишават степента си на окисление, се наричат редуктори. В случая редуктори са магнезиевите атоми Mg и бромидните аниони Br-
Тези, които приемат електрони и понижават степента си на окисление се наричат окислители. В разгледания случай това са атомите на кислорода и на хлора.
Процесите се наричат съответно окисление и редукция.
Окислително-редукционни процеси в разтвори на електролити
Разтворите на електролити могат да участват в окислително редукционни процеси. Ако една желязна пластика бъде потопена в разтвор на сребърен нитрат тя се разтваря с протичането на следната реакция:
Fe + 2AgCl -> FeCl2 + 2Ag
Fe0-2e--> Fe+2
2Ag+1 + 2e- ->2Ag0
Железният атом трудно задържа валентните си електрони и ги отдава на среброто, превръщайки се в йон. Среброто от йони се превръща в просто вещество, отделящо се върху пластинката. В този пример желязото е по-силен редуктор от среброто и може да го измества от разтвори на негови соли. За улеснение при писането на окислително-редукционни процеси е създаден ред на относителна активност на металите (РОАМ). В него е сравнена редукционната активност на някои метали:
K, Ca, Na, Mg, Al, Zn, Fe, Ni, Sn, Pb, H, Cu, Hg, Ag, Au
Редукционната активност намалява от ляво на дясно. Ясно се вижда желязото, което е много по-силен редуктор от среброто.