Алдимир

Алдемир или Елтимир (точното му име според един надпис от Положкия манастир е било Алдимир) е български деспот . Той е брат на цар Георги I Тертер и има за подвластно Крънското деспотство. След смъртта на цар Смилец овдовялата царица Смилцена Палеологина дала дъщеря си за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар Иван IV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).

През есента на 1299 година Чака и Теодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия.

Теодор Светослав се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от Лобната скала в Търново патриарх Йоаким III за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 г. Радослав, брат на Смилец и провъзгласен за севастократор от Андроник II Палеолог, потегля от Солун към България. Деспот Алдемир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски архонтии са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в един град, където доживял дните си в уединение и разкош.

Синът на деспот Алдемир - Иван Драгушин е живял в Сърбия при братовчед си цар Стефан Душан. Двамата са изобразени в Положкия манастир "Свети Георги" край Кавадарци (дн. Република Македония).