Самнитски войни

Самнитски войни са редица военни конфликти между Римската република и самнитските племена. През 343 пр.н.е. Древен Рим започва война със самнитите, едно от италийските племена, заемащи централната част на Апенините и извършващи грабителски набези на съседни заеми. Градовете на другите италийски племена са разорени от несекващите грабителски набези върху съседните земи. Възползвайки се от ситуацията, Рим установява своето господство над цяла Лация, централната част на полуострова, разпущайки при това Латинския съюз.

През 326 пр.н.е. Рим започва нова военна кампания, която продължава до 304 пр.н.е.

След нея има и трета, която завършва през 290 пр.н.е.. Съпротивата на самнитите е сломена, а техните земи са присъединени към Рим. Остава да се покори южния край на полуострова, който се контролира от града-държава Тарент (древното име на съвременния град Таранто</ref> и и съседните градове-васали. Тяхната борба с Рим оглавява Пир, царя на Епир (чието име остава в историята с израза "пирова победа"). Обединените войски на Тарент, със знаменитите бойни слонове на Пир в авангард, излизат срещу римляните и даже удържат няколко победи, но през 271 пр.н.е. са разгромени. С победата над Тарент Рим значително разширява собствените си територии и се превръща в могъща средиземноморска държава.

Вижте също

• Пирова война, 280–275 пр.н.е.