Българска армия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 84.238.209.30 (б.), към версия на Biso
Ред 46: Ред 46:
[[Файл:Artillery units at Vevi (Banitsa), Greece - August 1916 (World War 1).jpg|мини|ляво|250п|Придвижване на българска артилерия край село [[Баница (Ном Лерин)|Баница]], август [[1916]] година.]]
[[Файл:Artillery units at Vevi (Banitsa), Greece - August 1916 (World War 1).jpg|мини|ляво|250п|Придвижване на българска артилерия край село [[Баница (Ном Лерин)|Баница]], август [[1916]] година.]]


Главната функция на армията е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през [[1881]] г., [[1886]] г., [[1923]] г. и [[1934]] г. Нейни части вземат активно участие и в [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944]]. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от [[1900]] г., [[Войнишко възстание|Войнишкото възстание]] от [[1918]] г., възстанията от [[Юнско възстание|юни]] и [[Септемврийско възстание|септември]] [[1923]] г., срещу [[партизанско движение в България|партизанското движение в България]] през [[1941]]–[[1944]] г., по време на така нар. [[Възродителен процес]] и др.
Главната функция на армията е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през [[1881]] г., [[1886]] г., [[1923]] г. и [[1934]] г. Нейни части вземат активно участие и в [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944]]. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от [[1900]] г., [[Войнишко въстание|Войнишкото въстание]] от [[1918]] г., въстанията от [[Юнско въстание|юни]] и [[Септемврийско въстание|септември]] [[1923]] г., срещу [[партизанско движение в България|партизанското движение в България]] през [[1941]]–[[1944]] г., по време на така нар. [[Възродителен процес]] и др.


През периода на тоталитарната държава са изградени така наречените [[трудови войски]], в които служат най-вече малцинствата (цигани и турци), които през периода на своята задължителна служба са използвани като строителни работници на големи и по-малки обекти — заводи, пътища и други.
През периода на тоталитарната държава са изградени така наречените [[трудови войски]], в които служат най-вече малцинствата (цигани и турци), които през периода на своята задължителна служба са използвани като строителни работници на големи и по-малки обекти — заводи, пътища и други.

Версия от 04:50, 24 април 2009

За стадиона на ЦСКА вижте Българска армия (стадион).

Българска армия
Българското бойно знаме
Видове ВС
Сухопътни войски
ВВС
ВМС
Ръководство
СедалищеСофия
ГлавнокомандващГеорги Първанов
Министър на отбранатаНиколай Цонев
Секретар на МОПламен Петков
Личен състав
Редовни39 000
Зад граница Афганистан - 610
Еритрея - <10;
Босна - <200 + 1 Ан-26
Мобилизационна възможностмъже (16-49): 1 701 979
Годни за военна службамъже (16-49): 1 364 029
Годишен призивмъже (16-49): 39 477
Финанси
Бюджет$1,339 млрд.[1]
Процент от БВП2,1
Местни доставчициТЕРЕМ
Арсенал-Казанлък
Семел АД
Чуждестранни доставчици САЩ
 Русия
 Франция
Годишен износ210 млн. евро (2008)[2]
История
Основаване7 май 1878
Българско опълчение
Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Втора световна война
Война в Афганистан
Война в Ирак
Звания и отличия
Звания и отличия в българската армия
Българска армия в Общомедия

Българска армия е името, с което са известни въоръжените сили на Княжество България (1879-1908), Царство България (1908-1947), Народна република България (1946-1990) и Република България (1990-).

История

Придвижване на българска артилерия край село Баница, август 1916 година.

Главната функция на армията е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г. и 1934 г. Нейни части вземат активно участие и в преврата на 9 септември 1944. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от 1900 г., Войнишкото въстание от 1918 г., въстанията от юни и септември 1923 г., срещу партизанското движение в България през 19411944 г., по време на така нар. Възродителен процес и др.

През периода на тоталитарната държава са изградени така наречените трудови войски, в които служат най-вече малцинствата (цигани и турци), които през периода на своята задължителна служба са използвани като строителни работници на големи и по-малки обекти — заводи, пътища и други.

Българската войска през 1878-1885 г.

Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 7 май (25 април стар стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 20 юли (8 юли стар стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново.

На 22 юли (10 юли стар стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.[3]

Тъй като бившия началник на Българското опълчение, генерал-майор Давидов е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на 24 юли (12 юли стар стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковника от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковника от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част — военния инженер щаб-капитан Саранчов.

От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (по-късно — на армия).

По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.

През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.

С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция.

След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.

На 18.11.1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг І, е създадена служба "Въоръжение".

Българската армия през 1885-1919 г.

През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от:

  • действаща – със срок на служба 10 г. (от които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и
  • резервна — със срок на служба 8 г.
Отряд картечари на българската пехота, 1908 година.

В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва 2 бригади. Всяка бригада включва 2 полка, а всеки полк – 2 дружини. Освен пехота всяка дивизия включва 1 артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгърнат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генералния щаб.

През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна.

През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части.

По време на Балканската война от 19121913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война от 19141918 г. (към 1 септември 1918) – 885 175 души.

Българската армия през 1919-1945 г.

По силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата численост на БА е сведена до 33 000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. дошлата на власт Българска комунистическа партия (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. Част от офицерския състав е уволнен, създадена е Народна гвардия, включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от партизани и други привърженици на крайната левица. В останалите части са назначени за помощник-командири цивилни комунисти.[4]

Последното голямо изпитание за Българската армия е участието ѝ в окончателния разгром на хитлеристка Германия 19441945 г.

Българската народна армия през 1945-1990 г.

След края на войната през 1945 г. БКП провежда мащабно прочистване на армията. Основната част от офицерския състав е заменена с лоялни към партията хора, включително съветски офицери от български произход.[4] Размерът на въоръжените сили е най-голям в края на 40-те и началото на 50-те години — над 200 000 души редовна войска. Към 60-те и 70-те СССР започва да доставя по-модерни оръжия на България в големи количества. БВВС са получили общо над 220 МиГ-21 между 1960 и 1989, 40-45 Ми-24, и други модерни самолети като МиГ-23 и МиГ-25. Доставките на бронетанково въоръжение също са били в огромни количества — над 1 500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 800 БТР-60 и други. Българската народна армия е имала и далекобойни ракети.

Българската армия след 1990 г.

Представителна част на гвардията
Български курсант, камуфлажна екипировка
Файл:BMP-23 CM.jpg
Български БМП-23 в Ирак, 2004
Български бронетранспортьор

В периода на прехода и икономическата криза 1990-1998 г. БА изпитва остър недостиг на горива и материално-техническо осигуряване. Спрени са доставките на руски резервни части за техниката. Заплащането на кадровия състав в хода на инфлацията става символично. Голяма част от офицерския състав е задържан на служба против волята си под заплаха от заплащане на неустойки във връзка с подписвани преди обучението си декларации за 10-годишна служба. След 1998 г. се дава ход на т.нар. "реформа" [5] в армията, изразяваща се в поетапното ѝ съкращаване. Личният състав се демотивира чрез посочени срокове за разформироване на поделения, чрез непрекъснати кадрови трансформации свързани с промяна на изисквания за длъжност и свързаните с това несъответствия. По-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав се освобождава от служба. Наред с това се назначават редови кадрови военнослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества.[1] Част от съкратените сержанти продължават службата си като кадрови войници, но за офицерите това се оказва невъзможно. Предвидения бюджет за реформиране се използва за непрекъсната промяна в дислокацията на частите. Останалата без поддръжка, поради липсата на материален ресурс и квалифициран състав в продължение на почти 20 години съветска бойна техника и въоръжение, в по-голямата си част вече неизправна, се препредава от все по малоброен и все по-некомпетентен личен състав. До присъединяването си към НАТО през 2004 година Българската армия разполага със следното оборудване:

  • около 1 600 танка, предимно Т-55, в по-малки количества Т-62 и Т-72.
  • различни видове бронетранспортьори, общо над 2 000;
  • над 100 изтребителя, предимно МиГ-21, в по-малки количества МиГ-23 и МиГ-29;
  • ракетни комплекси Р-300 Елбрус с обсег 300 км, 50 на брой. 48 заредени с бойни глави и готови за употреба;
  • ракетни комплекси 9К52 Луна с обсег 70 км, неизвестен брой;
  • ракетни комплекси Р-400 с обсег 480 км, 8 на брой с общо 24 допълнителни ракети, заредени с бойни глави и готови за употреба;

През 2004 година България се присъединява към НАТО и следва масивно съкращаване на персонал и техника. От близо 70 000 души армията е сведена до 51 000, и се предвижда да бъде намалена до бройка между 39 000 и 45 000 души.

Съвременна структура

Политичекото управление на армията се реализира от Министерството на отбраната. Военното ръководство е в ръцете на Генерален щаб на Българската армия. Армията се състои от три вида въоръжени сили: Сухопътни, Военноморски и Военновъздушни. Всеки от видовете въоръжени сили се управлява от Щаб. Към армията съществуват и други войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили.[2]

В резултат на програмата на Министерство на отбраната План 2004, армията се преструктурира в по-компактна структура от около 42 000 души със Сили за бързо реагиране и два допълнителни корпуса.

Освен армията, към въоръжените сили на България са и представителното военно формирование Националната гвардейска част, а според изменението на Закона за отбраната и въоръжените сили от 2004 г. и Национална спортна рота - военно-спортно формирование извън числения състав на Българската армия, в което може да се изпълнява военна служба.

Въоръжение

МиГ-21 в авиобаза Граф Игнатиево, на съвместно учение с ВВС на САЩ.
Два модернизирани и ремонтирани МиГ-29, 2008 г.
Тактически ракетен комплекс "Точка" на парад по случай Гергьовден.
Три български танка Т-72 на съвместно учение с американската армия на полигона край Ново Село.
Корветата Бодри във водите край Бургас, 2005.

Пехотно въоръжение и ПТУР

Оръжие Тип Произход Брой
АК-47/АР-М1 автоматично огнестрелно оръжие СССР 50 000+
3М11 Фаланга управляема противотанкова ракета (ПТУР) СССР ?
9К11 Малютка ПТУР СССР ?
9К111 Фагот ПТУР СССР 222
9К113 Конкурс ПТУР СССР ?
9К115 Метис ПТУР СССР ?
9К38 Игла преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) СССР/ България ?
9К32 Стрела-2 ПЗРК СССР/ България ?

Бойни машини

  • Танкове в експлоатация: 160
  • Общо танкове: ~750
  • Бронирани бойни машини: 378[6]
  • Бойни джипове: ~350
  • Противотанкови комплекси: 24
Машина Тип Произход Брой В резерв
Т-72АК / Т-72М1 / Т-72М2 основен боен танк (ОБТ)  СССР 160[7]*** 270
Т-55АМ2 ОБТ  СССР 0? 400?
БРДМ-2 разузнавателна машина  СССР 12 ~50
Конкурс самоходен противотанков комплекс  СССР 24 0
БМП-23 бойна машина на пехотата (БМП)  България ~50 ~50 Файл:BMP-23 CM.jpg
БМП-1 БМП  СССР ~20 ~80
БТР-60ПБ-МД1 БТР  България ~150 ~600
M1117 БТР  САЩ 7 0
МТ-ЛБ БТР  България ~150 ~800
Хъмви военно-транспортен джип  САЩ 52 0
G-клас боен джип  Германия ~300 (600 поръчани) 0

Артилерия

Машина Тип Произход Обсег Брой В резерв
БМ-21 122 мм залпова ракетна установка СССР 40 км ~100 ~200
ОТР-21 тактически ракетен комплекс Русия 70 км 18 0
Д-20 152 мм оръдие СССР 17,4 км 190
М-46 130 мм оръдие СССР 27,5 км 73
М-30 122 мм гаубица СССР 11,8 км 70
2С1 122 мм самоходна гаубица СССР 15,2 км 506
СУ-100 100 мм самоходна гаубица СССР над 8 км 0 68
2С11 120 мм самоходно оръдие СССР ? 359
МТ-12 100 мм противотанково оръдие СССР 8,2 км 126

Зенитна артилерия и ракети

Машина Тип Произход Обсег Брой В резерв Изображение
ЗПУ-4 14,5 мм ПВО картечница  СССР 1,5 км + +
С-60 57 мм ПВО оръдие  СССР 6 км + +
ЗУ-23-2 23 мм ПВО установка  СССР 2 км 128 +
ЗСУ-23-4 23 мм самох. ПВО установка  СССР 2,5 км 27 ?
ЗСУ-57-2 57 мм самох. ПВО установка  СССР 4,5 км + ?
С-75 Двина зенитна ракета  СССР 45 км + ?
С-125 зенитна ракета  СССР 35 км 30 установки ?
2К11 Круг самоходен ЗРК  СССР 55 км - 26 установки, една предадена на НВИМ
С-200 зенитна ракета  СССР 300 км 10 установки -
2К12 Куб самоходен ЗРК  СССР 24 км 20 установки ?
9К33 Оса самоходен ЗРК  СССР 15 км 24 установки -
9К31 Стрела-1 самоходен ЗРК  СССР 8 км 50 установки ?
С-300 самоходен ЗРК  СССР 120 км 10 установки -
9К35 Стрела-10 самоходен ЗРК  СССР 5 км 20 установки ? Файл:SA-13.jpg

Униформи

US Woodland

Полевите униформи в Българската армия биват два вида — летни и зимни, за всички родове войски. Камуфлажът е съобразен с националната природа, климатичните особености на страната и изскванията на НАТО, и е повлиян от съвременните американски униформи M81 US Woodland. Облеклото на военните е разработено в България от Военния научно-техническия институт. При създаването ѝ са изучавани различни видове растения с цел подобряване на маскировъчната способност. Зимните униформи са изработени от тъкани в състав 67/33 Памук/полиестер, а летните униформи и ризите са изцяло от памук, което значително подобрява комфорта. Тъканите притежават необходимите спектрално-отражателни характеристики, които позволяват сливането на облеклото с околната среда.[8] Каската е все още от стария образец, за мисии са закупени хърватски каски отговарящи на съвременните изисквания.

Други

  • Официалният празник на Българската армия е Денят на храбростта и Българската армия на 6 май, Гергьовден.
  • Регистрационният код (МПС код) на превозните средства на БА е ВА, СР.

Вижте също

Външни препратки

Източници

Други източници
  • Попов, В., Иванова, Ц., Велкова, Й. Българската земска войска 1878-1879 г., София, 1959, Държавно Военно Издателство