Далекосъобщения

Според най-разпространената (и вероятно най-точната) дефиниция, телекомуникациите са техника за пренасяне на съобщение от едно място до друго. Телекомуникациите могат да се разделят по два основни признака:

• Преносна среда
  • Наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел)
  • Безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи)

• Телекомуникационна услуга
  • Пренос на глас (телефония)
  • Пренос на образ (телевизия, видеоконференция)
  • Данни (достъп до споделени ресурси)
  • Комбинирана

Основните елементи за осъществяване на телекомуникация са:

• Предавател
• Преносна среда
• Приемник

В условията на телекомуникация, предавателят и приемникът са едно устройство, но работещо в два или повече честотни канала (честота на приемане и честота на предаване).

Необходимо уточнение е, че в зависимост от посоката на предаване, преносната среда може да е различна.

Според броя на приемниците се прави поделяне:

• едно към едно (един предавател — един приемник (англ. point-to-point))
  • телефонен разговор
• едно към много (един предавател — точно определен брой приемници (англ. point-to-multipoint))
  • конферентен разговор
• разпръскване (един предавател — всички приемници (англ. broadcast))
  • незащитено радиопредаване

Телекомуникациите са основата на съвременните информационни услуги, в това число обикновени телефони, мобилни услуги, позиционни системи, компютърни мрежи, Интернет.

Основни доставчици на телекомуникационни услуги са:

• Фиксирани оператори (телефонен пост, селекция и преселекция)
• Мобилни оператори
• Интернет доставчици
• Кабелни телевизии

• Съкращения в телекомуникациите

Външни препратки

• Всичко за телекомуникациите
• Информационни технологии и телекомуникации