Константин VI: Разлика между версии
мъничето порасна |
Редакция без резюме |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост|[[Византийски император]]|[[780]]| [[797]]|[[Лъв IV]]|[[Ирина Атинянката]]}} |
{{пост|[[Византийски император]]|[[780]]| [[797]]|[[Лъв IV (Византия)|Лъв IV]]|[[Ирина Атинянката]]}} |
||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
||
Версия от 13:14, 28 април 2009
Константин VI (гръцки: Κωνσταντίνος ΣΤ΄) (771–797) е византийски император от 780 до 797 година.
Син на Лъв IV, Константин VI е последният представител на Исаврийската династия. Наследява престола, когато все още е малолетен. До 790 г. фактически управител на Византия е майка му, Ирина. През този период се случват няколко важни събития. През 782 г. голямо нашествие на арабите води до опустошаване на Мала Азия до Босфора. Година по-късно (783 г.) византийска експедиция в Тесалия и Епир води до подчиняване на тамошните славянски племена. През 787 г. се състои Никейският църковен събор, който заклеймява иконоборската доктрина[1].
През 790 г. въстание на арменските и анатолийските войски принуждава Ирина да се откаже от властта в полза на сина си. Самостоятелното управление на Константин преминава в неуспешни войни с българите в Тракия. Претърпял поражения при Проват през 791 и при Маркели през 792 г., императорът е принуден да откупи мира с българите, като се задължи да плаща данък на кан Кардам. През 796 г. този договор е разтрогнат. Последвалите военни действия приключват без победител.[2]
През юли 797 г. Константин VI става жертва на заговор, организиран от Ирина. По заповед на майка си сваленият император е ослепен[3].
Източници
- Мутафчиев, П. Лекции по история на Византия, Том II, Изд. „Анубис“, София 1995, ISBN 954-426-063-3 (т. 2)
- Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том I, част 1, София 1970, Изд. „Наука и изкуство“ (от „Книги за Македония“, 26.11.2008)
Бележки
| Лъв IV | → | Византийски император (780 – 797) | → | Ирина Атинянката |