Боховска планина

Боховска планина е планина в България и Сърбия.

Намира се в Централна Западна България, по билото ѝ преминава държавната граница. Най-близкото населено място откъм българската страна е село Бохова, община Трън.

Билото на Боховска планина започва от с.Стрезимировци и се издига постепенно през върховете Бабина чука, Борина чука (1078), Яничева чука (1097), Локва (1167), Дебела дърма (1258), Огорелица (1318) и Разкръсье (1332), като достига до седловината Въргаивица, през която някога е преминавала пътека от с.Горна Мелна до с.Кострошовци (дн.Сърбия). Оттам границата следва потоците, които се спускат оттук, след това Горномелънската река, Козлов дол, Вуча поляна, Бързика, Челие, Соколов преслоп, Вучина бара, Ерма и държавната граница. В действителност седловината Въргаивица, която я отделя от Царичка планина е твърде слабо изразена, а с това и цялата планинска верига, започваща от в.Кръвави камик, би могла да се разглежда като едно цяло.

Към българска територия се спускат къси ридове, между които по-значителни са Попов дел (1229), отделящ се от в.Огорелица по посока на с.Горна Мелна, и Боинске ливаде (1268) над с.Бохова.

Климатът на планината е характерен с продължителна и снежна зима, както и с хладно лято. Реките са къси и с непостоянен отток. Редица имена на местности обаче свидетелстват за повече води в миналото.

Опороени в миналото, днес нейните склонове са залесени с високи букови гори, тук-там с иглолистни култури, а по-рядко се срещат цер и габър. Обширните пасища и поляни, съществували до средата на миналия век, днес са превзети отново от горската растителност, и особено от самозалесили се иглолистни видове.

От животинския свят са представени дивата свиня, лисицата, вълкът, множество птици. През последните петдесет години населението на планината е намаляло десет пъти и днес тя е практически без постоянно население.

В полите ѝ, над село Раяновци е разположен малкият манастир „Света Богородица“.