Карловицки договор: Разлика между версии
м Робот Добавяне: fi:Karlowitzin rauha |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Карловицкият конгрес (1698-1699)''' - международен конгрес, свикан в селцето [[Сремски Карловци]] ([[Славония]], |
'''Карловицкият конгрес (1698-1699)''' - международен конгрес, свикан в селцето [[Сремски Карловци]] ([[Славония]], днешна [[Войводина]]) за сключване на мирен договор между държавите влизащи в състава на [[Свещената лига|"Свещената лига"]] ([[Хабсбургска империя|Хабсбургската империя]], [[Венеция]], [[Жечпосполита|Реч-Посполита]], [[Русия]]) и претърпялата поражение във [[Голяма турска война|войните от 1683-99]] [[Османска империя]]. Правителствата на [[Англия]] и [[Холандия]], заинтересовани в освобождаването на силите на Хабсбургската империя пред назряващата [[Война за испанското наследство]], изпращат на конгреса свои официални посредници. |
||
== Предшестващи събития == |
== Предшестващи събития == |
||
Карловицкият конгрес е предшестван от пораженията нанесени на Османската империя във войната й със страните от "Свещената лига", сред които са разгрома на 12-хилядната турска армия при [[Битка при Виена|Виена от 1683 г.]], [[Азовски походи|Азов през 1896 г.]], [[Битка при Зента|Зента през 1697 г.]] Османската империя е принудена да сключи мир също така поради тежкото вътрешнополитическо положение, в което се намира. Сериозните противоречия между членовете на "Свещената лига", проявили се по време на Конгреса и на предварителните преговори във Виена, особено противодействието на съюзниците срещу засилването на позициите на Русия в басейна на [[Черно |
Карловицкият конгрес е предшестван от пораженията нанесени на Османската империя във войната й със страните от "Свещената лига", сред които са разгрома на 12-хилядната турска армия при [[Битка при Виена|Виена от 1683 г.]], [[Азовски походи|Азов през 1896 г.]], [[Битка при Зента|Зента през 1697 г.]] Османската империя е принудена да сключи мир също така поради тежкото вътрешнополитическо положение, в което се намира. Сериозните противоречия между членовете на "Свещената лига", проявили се по време на Конгреса и на предварителните преговори във Виена, особено противодействието на съюзниците срещу засилването на позициите на Русия в басейна на [[Черно море]], довеждат до това вместо общ договор да се сключат отделни мирни договори с Османската империя, за срок от 25 години. Самата Русия сключва примирие. |
||
== Резултати от Конгреса == |
== Резултати от Конгреса == |
||
По договора подписан на 16 януари 1699 г., Реч-Посполита получава последната останала под властта на султана част от Деснобрежна Украйна и [[Подолия]] с крепостта Каменец. Територията на [[Молдова]], окупирана от войските на Реч-Посполита, се връща на Османската империя. Най-големи изгоди получава Хабсбургската империя. По договора от 26 януари 1699 г. тя получава Централна Унгария, Трансилвания, областта между [[Тиса|р. Тиса]] и [[Дунав|р. Дунав]], голяма част от Славония. Към Венеция по договора от 26 януари 1699 г. минават [[Морея|п-ов Морея]], шест крепости в [[Далмация]] и ред острови от Гръцкия архипелаг, представлявали нейно владение и до началото на войната. Русия не успява да сключи мирен договор поради отказа на Османската империя да отстъпи овладяните от руски войски територии - [[Азов]] и някои градчета по [[Днепър|р. Днепър]], а също [[Керч|п-ов Керч]]. На 24 януари между Русия и Османската империя се сключва примирие за срок от две години. Според принципа "uti possieletis" ("за всяка страна остава това, което е придобила"), крепостта Азов с прилежащите й области остава за Русия. В развитие на условията на това примирие в Истанбул е сключен [[Константинополският мирен договор от 1700 г.]] |
По договора подписан на 16 януари 1699 г., Реч-Посполита получава последната останала под властта на султана част от Деснобрежна Украйна и [[Подолия]] с крепостта Каменец. Територията на [[Молдова]], окупирана от войските на Реч-Посполита, се връща на Османската империя. Най-големи изгоди получава Хабсбургската империя. По договора от 26 януари 1699 г. тя получава Централна Унгария, Трансилвания, областта между [[Тиса|р. Тиса]] и [[Дунав|р. Дунав]], голяма част от Славония. Към Венеция по договора от 26 януари 1699 г. минават [[Морея|п-ов Морея]], шест крепости в [[Далмация]] и ред острови от Гръцкия архипелаг, представлявали нейно владение и до началото на войната. Русия не успява да сключи мирен договор поради отказа на Османската империя да отстъпи овладяните от руски войски територии - [[Азов]] и някои градчета по [[Днепър|р. Днепър]], а също [[Керч|п-ов Керч]]. На 24 януари между Русия и Османската империя се сключва примирие за срок от две години. Според принципа "uti possieletis" ("за всяка страна остава това, което е придобила"), крепостта Азов с прилежащите й области остава за Русия. В развитие на условията на това примирие в Истанбул е сключен [[Константинополски мирен договор (1700)|Константинополският мирен договор от 1700 г.]] |
||
== Последствия от договореностите == |
== Последствия от договореностите == |
||
Карловацкият конгрес юридически оформя новото разпределение на силите в Централна и Източна Европа и полага началото на разделянето на европейските владения на Османската империя. Позицията на западноевропейските държави на Карловацкия конгрес, както и неуспеха на Великото пратеничество, способстват за решителния завой във външната политика на [[Петър I]] към първостепенното удовлетворяване на териториялните амбиции на Русия в басейна на [[Балтийско море]]. |
Карловацкият конгрес юридически оформя новото разпределение на силите в [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]] и полага началото на разделянето на европейските владения на Османската империя. Позицията на западноевропейските държави на Карловацкия конгрес, както и неуспеха на Великото пратеничество, способстват за решителния завой във външната политика на [[Петър I]] към първостепенното удовлетворяване на териториялните амбиции на Русия в басейна на [[Балтийско море]]. |
||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
[[Категория: История на Полша]] |
[[Категория: История на Полша]] |
||
[[Категория: Османска империя]] |
[[Категория: Османска империя]] |
||
[[Категория:Геополитика]] |
|||
[[bs:Karlovački mir]] |
[[bs:Karlovački mir]] |
Версия от 19:38, 30 април 2009
Карловицкият конгрес (1698-1699) - международен конгрес, свикан в селцето Сремски Карловци (Славония, днешна Войводина) за сключване на мирен договор между държавите влизащи в състава на "Свещената лига" (Хабсбургската империя, Венеция, Реч-Посполита, Русия) и претърпялата поражение във войните от 1683-99 Османска империя. Правителствата на Англия и Холандия, заинтересовани в освобождаването на силите на Хабсбургската империя пред назряващата Война за испанското наследство, изпращат на конгреса свои официални посредници.
Предшестващи събития
Карловицкият конгрес е предшестван от пораженията нанесени на Османската империя във войната й със страните от "Свещената лига", сред които са разгрома на 12-хилядната турска армия при Виена от 1683 г., Азов през 1896 г., Зента през 1697 г. Османската империя е принудена да сключи мир също така поради тежкото вътрешнополитическо положение, в което се намира. Сериозните противоречия между членовете на "Свещената лига", проявили се по време на Конгреса и на предварителните преговори във Виена, особено противодействието на съюзниците срещу засилването на позициите на Русия в басейна на Черно море, довеждат до това вместо общ договор да се сключат отделни мирни договори с Османската империя, за срок от 25 години. Самата Русия сключва примирие.
Резултати от Конгреса
По договора подписан на 16 януари 1699 г., Реч-Посполита получава последната останала под властта на султана част от Деснобрежна Украйна и Подолия с крепостта Каменец. Територията на Молдова, окупирана от войските на Реч-Посполита, се връща на Османската империя. Най-големи изгоди получава Хабсбургската империя. По договора от 26 януари 1699 г. тя получава Централна Унгария, Трансилвания, областта между р. Тиса и р. Дунав, голяма част от Славония. Към Венеция по договора от 26 януари 1699 г. минават п-ов Морея, шест крепости в Далмация и ред острови от Гръцкия архипелаг, представлявали нейно владение и до началото на войната. Русия не успява да сключи мирен договор поради отказа на Османската империя да отстъпи овладяните от руски войски територии - Азов и някои градчета по р. Днепър, а също п-ов Керч. На 24 януари между Русия и Османската империя се сключва примирие за срок от две години. Според принципа "uti possieletis" ("за всяка страна остава това, което е придобила"), крепостта Азов с прилежащите й области остава за Русия. В развитие на условията на това примирие в Истанбул е сключен Константинополският мирен договор от 1700 г.
Последствия от договореностите
Карловацкият конгрес юридически оформя новото разпределение на силите в Централна и Източна Европа и полага началото на разделянето на европейските владения на Османската империя. Позицията на западноевропейските държави на Карловацкия конгрес, както и неуспеха на Великото пратеничество, способстват за решителния завой във външната политика на Петър I към първостепенното удовлетворяване на териториялните амбиции на Русия в басейна на Балтийско море.
Библиография
"Съветска военна енциклопедия" в 8 тома, т. 5.