Ловчища: Разлика между версии
м Борислав: Без Категория:Помашки селища в Гърция |
|||
| Ред 76: | Ред 76: | ||
}}</ref> |
}}</ref> |
||
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в [[1913]] година Ловчища попада в [[Гърция]]. В 20-те години жителите на Ловчища се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В [[1928]] година в селото има 36 бежански семейства с 93 жители.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В [[1927]] година селото е прекръстено на Каликарпон.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> |
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в [[1913]] година Ловчища попада в [[Гърция]]. Според гръцката статистика, през 1913 година в Ловчища ('' Λόφτσιστα'') живеят 513 души.<ref>{{cite web |
||
| last = Λιθοξόου |
|||
| first = Δημήτρης |
|||
| url = http://www.freewebs.com/onoma/1913.htm |
|||
| title = Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - Μακεδονία |
|||
| accessdate = 2009-05-03 |
|||
}}</ref> В 20-те години жителите на Ловчища се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В [[1928]] година в селото има 36 бежански семейства с 93 жители.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В [[1927]] година селото е прекръстено на Каликарпон.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 18:39, 3 май 2009
Тази статия е за чечкото село. За другото драмско село вижте Нова Ловча.
- Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите, като натиснете редактиране.
Ловчища[1], Ловча, Ловтища или Лошчища (на гръцки димотики: Καλλίκαρπο, Каликарпо, катаревуса: Καλλίκαρπον, Каликарпон, до 1927 Λοφτίτσα, Лофтиста) е село в Република Гърция в община Осеница, ном Драма с 50 жители (2001).
География
Ловчища е разположено в областта Чеч в югозападните склонове на Родопите, край Туковската река на 9 километра северно от общинския център Осеница (Сидиронеро).
История
Според Йордан Н.Иванов името Ловчища (Ловчища) възхожда към лов, ловец.[2]
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Ловчища (Ловиче) е посочено като село, в което живеят 84 немюсюлмански семейства.[3] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Ловчища (Лофча) е посочено като село, в което живеят 45 немюсюлмански семейства.[4]
В 19 век Ловча е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лосчища (Lostchischta) е посочено като село с 48 домакинства и 125 жители помаци.[5] Според Васил Кънчов Ловчища има 80 къщи и най-хубавата джамия в Чеча[6], като към 1900 година населението му се състои от 390 жители българи мохамедани.[7] Според Стефан Веркович към края на 19 век Ловчища (Лошчища) има помашко мъжко население 164 души, което живее в 48 къщи.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година Ловчища попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Ловчища ( Λόφτσιστα) живеят 513 души.[9] В 20-те години жителите на Ловчища се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 36 бежански семейства с 93 жители.[10] В 1927 година селото е прекръстено на Каликарпон.[11]
Бележки
- ↑ Тодор Симовски, „Населените места в Егейска Македония“, Скопие 1998, стр. 178 ISBN 9989-9819-4-9
- ↑ Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.153.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.130-131.
- ↑ Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр.268
- ↑ Васил Кънчов. "Македония. Етнография и статистика". София, 1900, стр.196
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ - Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 - Μακεδονία // Посетен на 2009-05-03.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
| |||||||||||||||||||||
