Велинград

Велинград
Велинград 42.027559, 23.991263 Велинград
Общи данни
Население	24 087 души (15 март 2024 г.) 193 души/km²
Землище	124,955 km²
Надм. височина	777 m
Пощ. код	4600
Тел. код	0359
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	10450
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Велинград Костадин Коев (ГЕРБ; 2015)
Уебсайт	m.velingrad.bg
Велинград в Общомедия

Велинград е град в Южна България, наречен на името на Вела Пеева. Той се намира в Област Пазарджик и е втори по големина в областта след Пазарджик. Градът е административен център на Община Велинград.

Velingrad e spa stolicata na balgariq v neq ima mnogo vodi i le4ebni izvori

                                                                     avtor..........

История

Легендите разказват, че по тези земи някога е живял Орфей. Предания твърдят, че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак - водача на въстаналите роби в древния Рим.

Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинският край е обитаван от тракийски племена през 6 - 5 век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси - открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидид:

„Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионисий. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития.“

За авторитета и значението на храмът на Дионисий в Родопите, говори фактът, че Александър Македонски и бащата на Октавиан Август са го посетили, за да им гадае пророчицата за бъдещето им.

От траките са останали 7 надгробни могили в Баташкото блато (сега дъно на езеро) и 2 могили в местността „Юндола”. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността „Печковец”, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.

През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите „Биволичино дере” и „Ремово”. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т.н.

В началото на 6 век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По-късно към славяните се прибавили и българите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите и цялата родопска област.

За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български, ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при управлението на цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления в местността „Стража” – на 2,5 km източно от града в местността „Градот” – на 2 km северно от Велинград. По времето след цар Калоян крепостта Цепина е била столица на деспот Алексий Слав. По-късно той премества столицата си в Мелник.

От времето на цар Иван Александър са намерени монети от Чепинския край. Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371-1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Османската империя имала нужда от съюзници в центъра ѝ и започнала да налага ислям доброволно или насилствено още в началото на 16 век.

Османският регистър отнасящ се за годините 1516-1517 посочва появяването на първите живеещи мохамедани в района. Тогава в чепинските села има общо 624 домакинства, 12 от които мюсюлмански. Българите носят имена като Велчо, син на Златко, Петко, син на Райо, Радул, син на Прослав и пр., докато 7 домакинства от Лъджене използвали за фамилно име арабското Абдуллах. Тези 7 домакинства владеели пълен чифт, т.е. парче земя, за което се е смятало, че може да осигури добро материално положение на едно семейство.

По времето на Мехмед IV (1656-1661 г.) част от населението е било принудено да приеме исляма, тъй като гръцкия владика Гаврил набедил местното население за непокорно пред пашата в Пловдив. Когато пашата пристигнал в Чепино, събрал първенците и поискал да ги убие, но те приели Исляма с надеждата, че ще бъдат пощадени. Почти всички наследници обаче са запазили народността, езика и благия си характер. Чепинци продължили да говорят звучния български език, да пеят мелодичните си песни, да тачат обичаите си. Българите-мюсюлмани са запазили много от традициите на християнския култ. Във всички мюсюлмански селища на Гергьовден се правят люлки на ергените и момите, кичат се със здравец портите и чеиза на момите.

Чепинското население не останало настрана от Възраждането и националноосвободителните борби на българския народ. През 1816 г. каменчани изградили новата църква „Св. Троица”. Тя се превърнала в средище, където се укрепвало българското самосъзнание и се разпространявали знания и просвета. Към църквата през 1823 г. се открива първоначално килийно училище, а след това и класно училище, помещавало се в самостоятелна сграда. Първите извистни засега учители били Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Саев - той въвежда като учебник "Рибния буквар", Георги Чолаков - Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.

По време на Руско-турската война мюсюлманското население се скрива в балкана или в по-южните селища. Някои села обезлюдяват напълно, като Лъджене. След няколко дневно криене, жителите се връщат премръзнали обратно по родните си места.

През 1948 г. селата Лъджене, Каменица и Чепино се обединяват в едно селище-град. То носи името на родената в Каменица партизанка Вела Пеева и е наречено Велинград. От 1977 г. става общински център.

Квартали на Велинград

Чепино

Чепино е най-южният от трите квартала на Велинград. Преди основаването на града кварталът е бил село Баня Чепинска, което е преименувано през 1934 година на село Чепино (на името на Чепинската котловина).

Името Чепино (съответно „Чепинска котловина“) е записано в османски документи, след потурчването на района (около 1666). Първоначалното име на котловината е Цепина (Цепино), но тъй като в турския език не съществува звукът „ц“, името е записано като Чепино.

Лъджене

Централният квартал на Велинград. В него се намират сградата на Община Велинград, Централна поща, Районен съд, Централен кооперативен пазар и др. Лъджене е било някогашен феодален чифлик, около който, поради наличието на минералните извори и баните, се е създало селище. Името му произхожда от думата Лъджа - баня.

Каменица

Бившото село Каменица е изградено по време на насилственото помохамеданчване на Чепинския край.

Религия

В града повечето жители са християни, в околните села населението е съставено предимно от помаци. Ислямът се е разпространявал бавно, но постепенно в Чепинската котловина. Проследявайки регистрите на Османската империя, можем да съставим следната таблица:

Година	Мюсюлмански семейства
1516	10%
1528	12%
1570	26%
1595	31%
1640	50%
1712	89%

Броят на мюсюлманите е повишен и след това, когато гръцката патриаршия налага непосилни данъци на християнското население, което отказва да ги плаща. Тогава гръцкият владика Гавриил от Пловдив се оплакал на пашата, който отишъл да уреди сметките. Част от разбунтуваното население предпочело да приеме исляма, вместо да плати съответните налози на гръцката църква.

Политика

От 2007 година кмет на община Велинград е Иван Лебанов - първият медалист от зимна олимпиада в историята на България (бронзов медал по ски-бягане, Лейк Плесид - САЩ, 1980 год.).

Икономика

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Културни и природни забележителности

• Летовище Юндола

Клептуза

Сред най-забележителните, романтични и тайнствени кътове на Велинград е изворът Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града. Той се намира в квартал Чепино, който е една трите термални зони във Велинград. Клептуза е най-големият карстов извор в страната, като всяка секунда от него извира до 1200 литра студена вода. Големи количества от тази вода се ползват за питейни нужди, другата част от водата образува две красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река, а от нея - в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който се посещава от жителите на курорта и от неговите гости, особено през лятото. Паркът е изграден със собствени средства от бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.

Крепостта Цепина

На 18 км. източно от Велинград в землището на село Дорково се намира старата българска крепост Цепина, столица на деспот Слав. През средновековието Цепина е една от най - известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. В периода 1246 - 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най - високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 м. Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 м. и е с дебелина 3 м. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м.

Пещера Лепеница

На 12 км от Велинград се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Досега в нея е влизано на 1400 м. дълбочина, но никой не е стигнал и не е видял всичко, което природата е създала в хилядолетната си история. За съжаление, в момента пещерата е занемарена и е затворена за посещения!

Музеи

• Исторически музей - Велинград

Редовни събития

• Традиционен празничен календар

Известни личности

Родени в днешен Велинград

• Васил Божков (р. 1956), бизнесмен
• Георги Гаджев (р. 1964), футболист
• Николай Гяуров (1929-2004), оперен певец
• Недко Миленов (р. 1978), футболист
• Яко Молхов (1915-2001), критик
• Вела Пеева (1922-1944), партизанка
• Атанас Семерджиев (р. 1924), партизанин, генерал и политик
• Нери Терзиева (р. 1952), журналистка
• Владо Черноземски (1897-1934), революционер
• Лидия Шулева (р. 1956), политик
• Димитър Дановски (p. 1991), Спортист по Канадска борба, през 2008 г. печели 1 място в категория до 80 кг. юноши дясна ръка и 2 място на лява ръка, както и купа за отборно 3 класиране в Благоевград.

Починали в днешен Велинград

• Вела Пеева (1922-1944), партизанка
• Методи Шатаров (1897-1944), партизанин

Други

• Иван Лебанов (р. 1957), ски-бегач олимпийски медалист, живее в града, кмет от 2007
• Димо Тонев волейболист

Файл:0063-large.jpg

Иван Лебанов

Други

Футболният клуб на града се нарича „Чепинец“ и е основан под това име през 1926 г. През есента на 1977 г. в турнира за Купата на Съветската армия отборът стига до полуфинал с ЦСКА, който печели с 5:4 след изпълнение на дузпи (в редовното време 1-1). Преди това в същия турнир „Чепинец“ отстранява: „Ботев“ (Ихтиман) с 4-2, „Етър“ (Велико Търново) с 4-3, „Сливен“ с 4-0 и „Левски“ (София) с 5-3 след изпълнение на дузпи (в редовното време 1-1).

Галерия

• 
  Квартал "Лъджене"
• 
  В центъра на града
• 
  Велинград привечер
• 
  Стара почивна станция, превърната в хотел "Двореца"

Външни препратки

• Община Велинград
• Портал с новини за Велинград
• Радио "ЧЛК"
• Градвелин - Портал за Велинград
• Спортният сайт на Велинград
• Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., С., 2007.

Забележки

(1): Временно изпълняващ длъжността