Никола Алтоманович

Никола Алтоманович
властел в Западна Сърбия и Требине
Роден	1348 Хум
Починал	1373 или след 1395 Зета
Семейство
Род	Войновичи
Никола Алтоманович в Общомедия

Никола Алтоманович Войнович е властел в днешните западносръбски земи през последните години от Душановото царство и 2 години след Чирменската битка. След битката, Дубровнишката република прави две традиционни годишни парични данъчни вноски от по 2000 перпера предназначени за Душановото царство на Никола Алтоманович. Никола е син на Алтоман Войнович (виж Войновичи) и Радослава Бранкович (виж Бранкови), дъщеря на войводата Младен и сестра на Бранко Младенов.

Биография

Владенията на Никола Алтоманович при най-голямото им разширение се простират от Рудник до Адриатика. Първоначално Никола превзема крепостта Рудник и през 1366/67 постепенно успява да отвоюва бащиното владение Хум от стринка си и синовете ѝ, негови братовчеди. През следващата година окончателно овладява териториите около планината Рудник в Шумадия, Подринието, Полимието, днешна Източна Херцеговина с главен град Требине, Конавле и Драчевица в Черна гора.

В края на 1368 година възниква сериозно напрежение срещу Никола и Дубровнишката република, която се опитва да организира коалиция срещу Никола Алтоманович между Твърдко I и унгарския бан на Хърватско и Далмация.

На следващата година Никола се съюзява с Лазар Храбелянович и първия си братовчед Вълкашин Бранков в т.нар. от сръбските историографи Рашка коалиция срещу крал Вълкашин Мърнявчевич, но е принуден да признае върховенството и кралската власт на Мърнявчеви.

През 1370 получава финансова помощ от Унгария посредством мачванския бан Никола Горянски, за да предприеме военни действия срещу Босна и бан Твърдко I, който отказва да признае върховенството на короната на Свети Стефан. В тази връзка сключва съюз с Котор срещу Дубровник, който е съперник на Балшичи.

През 1371 година Никола Алтоманович изисква от Дубровнишката република плащането на годишния трибут към Душановото царство, но получава отговор, че той de jure е васал на цар Стефан Урош, макар de facto да е самостоятелен владетел, следователно плащането е дължимо към суверена. Разбирайки за отказа, Никола Алтоманович изпраща отряд който който сварва дубровчани неподготвени за бойни действия и извън крепостните стени, следствие от което пленява редица видни дубровнишки търговци и получава за тях откуп в размер на 4000 перпера, нанасяйки щети на града за 30 000 дуката.

Дубровнишката република се обръща за помощ към унгарския крал Лайош I и мачванския бан, но не среща подкрепа, поради което встъпва в преговори с Мърнявчевичи, които се стремят към възстановяване на Душановата власт, и към Балшичи, които са съперници на Никола Алтоманович. През лятото на 1371 година крал Вълкашин Мърнявчевич подига военни части от Скопие, Призрен и Шкодра през владенията на Балшичи в Зета към позициите на Никола Алтоманович срещу Дубровник, но по време на похода го застига призива на брат му деспот Углеша Мърнявчевич за помощ срещу турците, на който той откликва, и в крайна сметка се стига до поражението край Марица в Чирменската битка.

Поражението край Марица последвано от смъртта на цар Стефан Урош на 4 декември 1371 година отключват борбата за власт и територии между т.нар. Рашки властели. Никола кани Лазар Храбелянович през 1372 година на лична среща с цел да изгладят недоразуменията помежду си. Същевременно чрез свои хора той подготвя покушение срещу Лазар, което по една случайност не успява, и последния е спасен от сигурна гибел от своя паж. Независимо от неуспеха, Никола Алтоманович разширява властта и позиците си следствие от обстоятелството, че дубровчани започват да плащат годишния данък предназначен за Неманичите на него.

Съществуват исторически податки, които навеждат на мисълта, че през 1373 година се водят преговори между Венецианската република, Балшичи и Никола за съвместна акция срещу адриатическите градове-републики, които номинално са под властта на Унгария. Според договорките, Венеция получава Дубровник, Балшичи - Будин и Драч, а Никола Алтоманович - Стон и Пелешац. Съюзът, и перспективата да загуби Далмация, разтревожват унгарският крал и вероятно с негово съдействие се стига до коалиция срещу Никола Алтоманович между Твърдко I, Никола Горянски и Лазар Храбелянович. През септември 1373 година владенията на Никола Алтоманович са нападнати от три страни - от запад, север и изток, следствие от което той се укрепва и отбранява в Ужичката крепост, където през ноември се предава на Лазар. Никола Алтоманович е ослепен и според легендата умира в манастир във владенията на Балшичи 1374 година. По други сведения смъртта му се датира след 1395 година, тъй като ослепен той не представлява политическа опасност и доживява края на дните си непритесняван от бившите си противници.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Никола Алтомановић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​