Валери Петров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м [[драматург
Ред 7: Ред 7:
| роден-място=[[София]], [[Царство България]]
| роден-място=[[София]], [[Царство България]]
}}
}}
'''Валери Петров''' ([[псевдоним]] на '''Валери Нисим Меворах''') е [[България|български]] [[поезия|поет]], [[сценарист]], [[драма]]тург и [[превод]]ач от [[евреи|еврейски]] произход. Академик на [[БАН]] (2003).
'''Валери Петров''' ([[псевдоним]] на '''Валери Нисим Меворах''') е [[България|български]] [[поезия|поет]], [[сценарист]], [[драматург]] и [[превод]]ач от [[евреи|еврейски]] произход. Академик на [[БАН]] (2003).


Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки.
Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки.

Версия от 07:26, 15 май 2009

Валери Петров
български писател
Валери Петров при награждаването му с почетния знак „Марин Дринов“ в БАН, 20 май 2011
Роден
Починал
27 август 2014 г. (94 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
ПартияБългарска комунистическа партия
Активен периодот 1935 г.
НаградиКалина Малина
Константин Константинов (награда)
Христо Г. Данов
Държавна награда "Св. Паисий Хилендарски"
Орден „Стара планина“
Семейство
БащаНисим Меворах
ДецаБояна Петрова

Подпис
Уебсайт
Валери Петров в Общомедия

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Академик на БАН (2003).

Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки.

Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет.

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север“. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (19451962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос.

Заниманията му в България са разнообразни:

  • Редактор в Студия за игрални филми.
  • Редактор на издателство „Български писател“.
  • Народен представител в Седмото ВНС.

Автор е на сценарии на игралните филми: „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Слънцето и сянката“ (1962), „Рицар без броня“ (1966), на няколко киноновели и анимационни филми.

Продуктивността му като поет, драматург и преводач е значителна:

  • 1945 г. излиза стихотворния цикъл „Стари неща малко по новому“
  • 1949 г. излиза стихосбирката му „Стихотворения“.
  • 1960 г. излиза поемата му "В меката есен", за която получава Димитровска награда.
  • 1958 г. излиза пътеписът "Книга за Китай".
  • 1962 г. се поставя "Импровизация", в съавторство с Радой Ралин и излиза сборникът му "Поеми".
  • 1965 г. излизат пиесата му "Когато розите танцуват" и пътеписът "Африкански бележник".
  • 1970 г. излизат сатиричните стихотворения и поеми "На смях".
  • 1970–1971 г. излизат преводите му на "Комедии" (в 2 т.) от Уилям Шекспир.
  • 1973–1974 г. излизат преводите му на "Трагедии" (също в 2 т.) от Шекспир.
  • 1977 г. - "Бяла приказка"
  • 1978 г. - "Копче за сън"
  • 1986 г. излизат "Пет приказки".
  • 1990 г. излизат избраните му произведения в 2 т.

Награда "Св.Паисий Хилендарски

На 6 ноември 2007 Валери Петров е удостоен от министър-председателя Сергей Станишев с престижната държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" на специална церемония в Гранитната зала на Министерския съвет.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за