Деепричастие: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dyonkov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Категория:Граматика
Ред 2: Ред 2:
Деепричастията се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка ''-йки''. Тъй като при глаголите от I и II спр., както знаем, гласната на основата на минало несвършено време е променливо ''я'' и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред ''-йки'' за първите две спрежения е винаги ''е''.
Деепричастията се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка ''-йки''. Тъй като при глаголите от I и II спр., както знаем, гласната на основата на минало несвършено време е променливо ''я'' и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред ''-йки'' за първите две спрежения е винаги ''е''.
Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3 л. ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието ''-ше'' и прибавим наставка ''-йки'', ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред ''-йки'') ще бъде винаги ''е'' — и под ударение, и без ударение: ''летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки'', но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги ''-айки'' или ''-яйки'', и то без ударение: ''стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки''.
Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3 л. ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието ''-ше'' и прибавим наставка ''-йки'', ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред ''-йки'') ще бъде винаги ''е'' — и под ударение, и без ударение: ''летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки'', но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги ''-айки'' или ''-яйки'', и то без ударение: ''стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки''.

[[Категория:Граматика]]

Версия от 08:02, 26 май 2009

Деепричастието е нелична глаголна форма, която въобще не е изменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (а знаем, че наречието е неизменяема част на речта). Деепричастията се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка -йки. Тъй като при глаголите от I и II спр., както знаем, гласната на основата на минало несвършено време е променливо я и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред -йки за първите две спрежения е винаги е. Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3 л. ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието -ше и прибавим наставка -йки, ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред -йки) ще бъде винаги е — и под ударение, и без ударение: летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки, но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги -айки или -яйки, и то без ударение: стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки.