Унгария: Разлика между версии
м Робот Добавяне: hif:Hungary; козметични промени |
Редакция без резюме |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
забележки= |
забележки= |
||
}} |
}} |
||
'''Унгарската република''' (''Magyar Köztársaság'') е [[държава]] в [[Централна Европа|Централна]] [[Европа]]. Тя няма излаз на море и граничи с [[Австрия]], [[Словакия]], [[Украйна]], [[Румъния]], [[Сърбия]], [[Хърватска]] и [[Словения]]. |
'''Унгарската република''' (''Magyar Köztársaság'') е [[държава]] в [[Централна Европа|Централна]] [[Европа]]. Тя няма излаз на море и граничи с [[Австрия]], [[Словакия]], [[Украйна]], [[Румъния]], [[Сърбия]], [[Хърватска]] и [[Словения]]. Площта й е 93 030 км², от които 92 342 км² суша и 688 км² водна площ. |
||
== История == |
== История == |
Версия от 18:15, 31 май 2009
Унгария | |
Девиз: -няма | |
География и население | |
---|---|
Площ | 93 030 km² (на 108-мо място) |
Столица | Будапеща |
Най-голям град | Будапеща |
Официален език | |
Население (2007) | 10 064 000 (на 78-мо място) |
Гъстота на нас. | 103 души/km² |
Управление | |
Форма | |
История | |
Независимост -основаване | 896 |
Икономика | |
БВП (ППС, 2005) | $ 152,485 млрд (на 49-то място) |
БВП на човек (ППС) | $ 17 405 |
Валута | Форинт (HUF) |
Други данни | |
Часова зона | CET (UTC+1) |
Автомобилно движение | дясно |
Интернет домейн | hu |
Телефонен код | 36 |
ITU префикс | HNG |
Официален сайт | www.kormany.hu/en |
Унгария в Общомедия |
Унгарската република (Magyar Köztársaság) е държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватска и Словения. Площта й е 93 030 км², от които 92 342 км² суша и 688 км² водна площ.
История
- Официално име на Унгария:
- 896 - 1000 гг.: Унгарско княжество
- 1000 - 1918 гг.: Унгарско кралство
- 1918 - 1919 гг.: Унгарска народна република
- 1919 - 1919 гг.: Унгарска съветска република
- 1919 - 1946 гг.: Унгарско кралство
- 1946 - 1949 гг.: Унгарска република
- 1949 - 1989 гг.: Унгарска народна република
- от 1989 г.: Унгарска република
Държавно устройство
- Законодателна власт:
- Еднокамарен парламент, 386 депутати: 176 се избират мажоритарно в 176 едномандатни райнони, 210 се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори на всеки 4 години.
- Изпълнителна власт:
- Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председателя и министрите, заместник министър-председатели няма, при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри.
- Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента, за 5 години.
- Съдебна власт:
- Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.
- Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.
Административно деление
Република Унгария административно е разделена на 19 области (megye, в България традиционно наричани "комитати" от латинското наименование на унгарските области comitatus и 1 столична област (főváros) - Будапеща
Природа
В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.
Стопанство
Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението.65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.
- Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическия сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.
- Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.
Унгария е страна със сравнително малък процент на безработица. За 2005 г. страната е рекордьор сред новоприетите страни членки в ЕС с бюджетния си дефицит от над 10%.
Население
- Население: 10 198 315 души. (По данни от преброяването от 2001 г.)
- Националности: 9 416 045 - унгарци, 1 358 - българи, 190 046 - цигани (роми), 2 509 - гърци, 15 620 - хървати, 2 962 - поляци, 32 233 - германци, 620 - арменци, 7 995 - румънци, 1 098 - рутенци, 3 816 - сърби, 17 693 - словаци, 3 040 - словенци, 5 070 украинци, 16 081 - други националности, 570 537 - неотговорили на въпроса за националността.
- Майчин език: 9 546 374 - унгарски, 152 072 - друг език, 541 106 - неотговорили на въпроса за майчиния език.
- Религиозна принадлежност: 5 289 521- римокатолици, 268 935 - католици-униати, 15 928 - източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 - лютеранци (евангелисти), 17 705 - баптисти, 5 840 - адвентисти, 34 530 - други протестантски деноминации, 24 340 - други християнски деноминации, 12 871- евреи, 13 567 - други нехристиянски деноминации, 1 483 369 - атеисти, 1 734 333- неотговорили на въпроса за религиозната принадележност.
Култура
Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
---|---|---|---|
15 март | Ден на революцията и борбата за свободата от 1848-1849 г. | Az 1848-as forradalom és szabadságharc napja | Годишнина на 15 март 1848 г. |
20 август | Ден на основаването на държавата | Az államalapítás napja | Ден на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи. |
23 октомври | Ден на революцията и борбата за свободата от 1956 г. | Az 1956-os forradalom és szabadságharc napja | Годишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г. |
Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
---|---|---|---|
1 януари | Нова Година | Újév | Първият ден на годината. |
март/април | Великден | Húsvét | Великден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар. |
1 май | Празник на труда | A munka ünnepe | Ден в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г. |
7 седмици след Великден | Свети Дух | Pünkösd | Празнува се два дни: неделя и понеделник. |
1 ноември | Ден на мъртвите | Halottak napja | Голяма задушница. |
25 декември, 26 декември | Коледа | Karácsony | Коледа се празнува два дни. |
Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
---|---|---|---|
24 декември | Бъдни вечер | Szenteste | Денят преди Коледа. |
31 декември | Денят на Силвестър | Szilveszter | Последният ден на годината. |
Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
---|---|---|---|
25 февруари | Ден на жертвите на комунизма | A kommunizmus áldozatainak napja | |
16 април | Ден на холокоста | A holokauszt áldozatainak napja | |
4 юли | Ден на Трианонския мирен договор | Trianoni emléknap | Възпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г. |
6 октомври | Ден на героите от Арад | Aradi vértanúk napja | Ден на екзекутирания първия унгарски министър председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г. |
Дата | Българско име | Унгарско име | Забележки |
---|---|---|---|
14 февруари | Ден на св. Валентин | Valentin nap | Празнува се от част от населението, главно от по-младите |
8 март | Международен ден на жената | Nemzetközi Nőnap | Празнува се от около половината от населението, не е толкова разпространен като в България |
първа неделя на май | Ден на майките | Anyák napja | Ден за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства. |
последна неделя на май | Ден на детето | Gyereknap | Празнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция. |
6 декември | Ден на св. Николай | Mikulás | Празнува се във всички семейства с деца и в училищата, децата получават подаръци. |
Други
Вижте също
- Списък на унгарските крале
- Списък на унгарските регенти
- Списък на унгарските президенти
- Списък на унгарските министър-председатели
- История на Унгария
- Трансилвания
- Банат
- Бачка
- Корона на Свети Стефан
Външни препратки
- Официална страница на правителството на Унгария
- Официална страница на министър-председателя на Унгария
- Официална страница на парламента на Унгария
- Градове и забележителности в Унгария
- Българско духовно влияние в Унгария през XI в., архим. доц. д-р Павел Стефанов
|
|
|
|