Абланица (област Благоевград)

Вижте пояснителната страница за други значения на Абланица.

---

Абланица
Абланица 41.536352, 23.935781 Абланица
Общи данни
Население	2510 души (15 март 2024 г.) 74,6 души/km²
Землище	33,663 km²
Надм. височина	650 m
Пощ. код	2932
Тел. код	07524
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	00014
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Хаджидимово Людмил Терзиев (НДСВ; 2007)
Кметство    – кмет	Абланица Адем Арнаудов (ДПС)
Уебсайт	ablanica.eu
Абланица в Общомедия

Абланица е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово в Област Благоевград.

География

Гледка към язовира

Село Абланица се намира на 22 км. югоизточно от град Гоце Делчев, в полупланинската югозападна част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Землището му се намира между долините на реките Места и левия ѝ приток Бистрица, оформящи неговата естествена граница. Селото е част от историко-географската област Чеч, поделена между България и Гърция, съставена от 60 села, населени от българи мюсюлмани (помаци). Релефът е полупланински, а почвата много разнообразна с преобладаващи варовикови и глинени масиви. Климатът е преходно-средиземноморски с благоприятни условия за отглеждане на топлолюбиви култури (тютюн, лозя, смокини, бадеми, памук, царевица и др.), характеризиращ се с мека и дъждовна зима и топло и сухо лято. През 1959 г. се съдава помпена станция за доставяне на вода за напояване на обработваемите площи като близо до селото е изграден и изкуствен язовир. Със своите 16 223 дек. прилежаща площ, селището е най-голямото в община Хаджидимово, област Благоевград.

История

Историческите извори показват, че Абланица е едно от най- древните селища по поречието на река Места в областта Чеч. Първите писмени извори, в които селото фигурира като населено място под наименованията Апланче, Абланиче и Аблание са османските регистри от края на ХV в. Най-старият запазен писмен източник, в който селото е записано като Апланче е откъс от Тимарски хас от 1482 г. - писан по повод причисляването на селото към Неврокопска нахия и представен от сераскеер Иса Бали на 24 реджеб 887 г.( 24 септември 1482 г.) В друг османски регистър от вилаета на Тимур хисаръ от края на 1617 г. селото фигурира като Абланиче. Друг запазен източник от 1671 г. е Хюджет (протокол) за покупко-продажба на зърнени храни, където е посочен купувачът Шабан от Абланиче. За по-ранното развитие на населеното място свидетелстват археологическите разкопки и находки в селото и околността, изследвани и записани от български археолози, историци и изследователи. Подробно описание на находките и развитието на славянската общност дава изследователят на некропола в местността Мируля, намиращ се на 2 км. южно от селото, Живка Въжарова. Допълнителна информация за образуването и развитието на селото ни дават и редицата други археологически находки от старинни селища и некрополи, намиращи се в близост до селото.Открити и проучени са както славянски, така и тракийски селища и светилища и намерените в тях предмети и инвентар свидетелстват както за ранно развитие на общността, така и за наличието на различни култури, оставили своите свидетелства за многовековното си съществуване. Обощавайки тези факти се твърди, че началото на населеното място е поставено от траките с образуване на селище от няколко колиби в месността Балтачица. Тъй като това селище се намира на изключително стратегическо място, разположено е в непосродствена близост до една от най-развитите пътни артерии още от дълбока древност, това е пътят, свръзващ вътрешността на териториите на България, преминаващ през Пловдив, Пещера, Батак, Доспат, през селата Сатовча, Абланица, пресичащ река Места на местността Боналъка, през селата Възем (Ексохи, дн. Гърция), Белотинци, Серес, Солун и Атина и използван за търговска и транспортна дейност, изграден и поддържан от римляните, чийто останки могат да се видят и днес в местността Кардалома, започва развитието си и се обособява като развито населено място още през ранното средновековие.

Цялото землище на селото, разположено между поречията на двете реки Места и Бистрица, е от глинени масиви и то на дълбочина от 4— 5 km. Освен за направата на предмети от бита, глината е била и ценно разменно средство по пазарите. Разменяли я за хранителни продукти и дрехи.

През 1452 - 1944 година поминък били скотовъдството и земеделието- лозарство и овощарство. Тогава Абланица е била известна с лозовите си масиви, запазени в имената на местностите „Лозята“ и „Голямо Лозе“. Гроздоберът е бил голям празник. От цялата околия се стичали хора да помагат и накрая се правел пищен гуляй на местостта „Чевермето“.

Население

Част от Абланица

В 19 век Абланица е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Абланица (Ablanitsa) е посочено като село с 150 домакинства и 370 жители помаци. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Абланица (Абланица) е турско селище. В него живеят 1030 турци в 210 къщи. Според Стефан Веркович към края на 19 век Абланица има мюсюлманско мъжко население 471 души, което живее в 150 къщи.

В началото на XXI век селото наброява около 3000 души. Населението нараства от естествен прираст. Интензивна миграция има през 1959 г – 1960 г за гара Кричим (днешен град Стамболийски) и село Енина в района на град Казанлък. Данни от 20^ти век: 1920 – 940 жители; 1926 – 1139 жители; 1934 – 1191 жители; 1946 – 1325 жители; 1956 – 1450 жители; 1965 – 1630 жители; 1975 – 1969 жители; 1985 – 2360 жители; 1992 – 2569 жители

Икономика

Селското стопанство се характеризира с животновъдство и растениевъдство – отглеждане на тютюн. През 1957 година е основано ТКЗС (от 1970 към АПК в град Гоце Делчев, от 1979 към АПК в Хаджидимово, от 1990 – КЗС). В Абланица има шивашки цех за обувки (от 1984 г). Търговското обслужване на населението се извършвало от ПК в Хаджидимово; търговски дом (от 1985 ) с ресторант, сладкарница и магазин. Всекидневни трудови пътувания за град Гоце Делчев, Хаджидимово, Копривлен и Гърмен. Селото е разположено купно. Има кадастрален и регулационен план. Жилищният фонд е напълно обновен. Запазените стари жилищни сгради съчетават особеностите на равнинната отворена къща и родопската къща; типични са масивните каменни зидове и в двата етажа и пещите на чердака. Селото е електрифицирано, водоснабдено, канализирано; голяма част от уличната мрежа не е асфалтирана.

Религии

В центъра на Абланица

Населението на селото е с мюсюлманско вероизповедание. Изключение правят няколко семейства. Но всички се разбират добре.

Обществени институции

• Читалище „Просвета“
• СОУ „Св. Паисий Хилендарски“

Основното през 1963 година уилище „Отец Паисий“ (настоящо „Св. Паисий Хилендарски“ ) е открито през 1925 година като начално. Към читалище „Просвета“, основано през 1940 година, има библиотека, киносалон и мъжка фолклорна група. Читалищната сграда е построена през 1960 година. В Абланица са разкрити детска градина, детска ясла, селски здравен участък, аптечен филиал и ПТТ станция с АТЦ.

Културни и природни забележителности

На няколко километра от селото, по течението на р. Бистрица, може да се види стоящ от векове римски мост. Той е свидетелство за нахлуването на Римската империя в нашите земи преди столетия.

Археологически проучвания

Църква.

Землището на Абланица е богато на археологически паметници. В местността „Тумбата“ югозападно край селото са открити следи от селище, съществувало през късния период на бронзовата епоха (14-12 в. пр. н. е.). През следващите векове то се измества на около 5 км югозападно от селото в местността „Ставрак“. От 4 в. пр. н. е. в местността „Дрежно“ (около 6 км западно от Абланица)се развива голямо селище, съществувало и през средновековието. Край него са намерени гробове от късния период на желязната епоха, от античната и средновековната епоха с разнообразен гробен инвентар. Северно от „Дрежно“ е намерена колективна находка от бронзови монети от времето на македонския цар Филип(220-179 г. пр. н. е.). На около 4 км северно от селото, в местността „Шапрана“, има следи от антично селище (5-1 в. пр. н. е.); близо до него има надгробни могили. Останки от антично селище, с крепостна стена, са открити в местността „Миленаво“(около 7 км западно от Абланица). В местността „Мируле“(около 2 км южно от селото) некропол от античността и средновековието; близо до него има останки от селище. Гробове с много стари каменни плочи с ислямски надписи са намерени в двора на днешната джамия, където се и съхраняват. На около 7 км западно от селото в местността „Църквата“, са запазени руините на средновековна църква; югозападно от нея (около 1 км) има гробове, оградени с каменни плочи. Името на Абланица за пръв път се среща в откъс от Тимарския хас от 1482 г., където се споменава за няколко села, причислени към Нервокопска кааза, сред тях е и името на селото Абланиче, а в други османски документи се среща и като Апланче. Според регистри от 1611 - 1617 г. и 1623 - 1625 г. българските християнски домакинства намаляват от 76 на 31, а от документ от 1671 може да се предположи, че жителите на Абланица приемат исляма за своя религия. В края на 19 век селото има 1030 жители българи мюсюлмани (помаци). Поминък на населението са земеделието (тютюн, ръж, ечемик, овес) и животновъдство. През февруари 1912 г. селото е нападнато при опит за покръстване от три последователно нахлули чети на Муньо войвода, М. Марваков от град Гоце Делчев и Тикваров от град Батак. Десетки са избитите жители на селото след тези акции. Най-масовото клане е извършено от четниците на М. Марваков в местността „Раво ливаде“, където си избити повече от 30 души - мирни жители и в дере близо до село Гърмен, където намерили смъртта си още над 50 души, като дерето е наречено „Абланишко“ в памет на загиналите жители на селото. След разправата, селото е опожарено и разграбено от четниците. През пролетта на същата година, с цел да се избегне друга разправа с населението - оцелелите старейшини и първенци решават масова емиграция в съседна Гърция, село Расча, където прекарват една година в изгнание. След войната, в Абланица се заселват семейства от селата Бачево, Гърмен, Варвара и Кьоново (намиращо се в Бургаска област). След Първата световна война (1914 - 1918 г.) се заселват български бежански семейства от селата Каракьой (Катафито), Белотинци (Левкогия) и Възем (Ексохи) Драмско. През 1919 г. е образувана земеделска дружба. През 1942 г. в Абланица е учредена кредитна кооперация „Слатина“.

Редовни събития

Интересно е да се посети вече станал традиционен за жителите на селото конкурс „Мис Пролет“, който се провежда в края на месец март. В него момичета от гимназията демонстрират въображение и финес, красота и оригиналност, с цел да се харесат на представителното жури и да доставят естетическа наслада на многобройната публика.

Личности

Хотел "Ханчето"

• Алиосман Ибраим Имамов - доктор по икономика и преподавател в УНСС. Народен представител от ДПС в 39-тото и в 40-тото Народно събрание, както и кандидат за евродепутат на изборите за Европейски парламент през 2009 година от листата на ДПС.
• Белназ Гегова - журналистка в няколко български телевизии.

Литература

• Имам, Ибрахим и др. Абланица през вековете. Абланица, Самиздат, 2008. ISBN 978-954-395-004-1.

Източници

• Портал „Македония“