Библиотека на Ашурбанипал

Ашурбанипаловата библиотека - наречена по името на асирийския цар Ашурбанипал (7 в пр. Хр.) - е един от най-важните писмени източници от древността, една от първите библиотеки в света, важен извор за историческата наука, особено що се отнася до историята на древния Близък Изток.

Открита е при археологически разкопки, проведени през 20-те и 30-те години на 20 век от археолозите Емил Пол Бота и сър Остин Хенри Лейърд на мястото на древната Ниневия - столица на Асирийското царство. (По-специално на хълма Куюнджик, недалеч от днешния иракски град Мосул).

Съдържа около 25 хиляди клинописни таблици, засягащи различни аспекти на историята, религията и митологията, обществения и стопански живот - списъци на царе и династии, закони, исторически хроники, религиозно-митологични творби (Епосът за Гилгамеш, "Енума елиш" - митът за сътворението", гадателни текстове, поетични произведения и др.