Зързе: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 25: Ред 25:
В 19 век Зързе е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Кошино е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.</ref>
В 19 век Зързе е село в [[Прилеп (град)|Прилепска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Кошино е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.</ref>


Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Зързе е населявано от 400 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_40.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.245]</ref>
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Зързе е населявано от 400 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_37.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.245]</ref>


Цялото село в началото на [[20 век]] е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Зързе има 400 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.</ref>
Цялото село в началото на [[20 век]] е [[сърбомани|сърбоманско]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Зързе има 400 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] сърбомани и работи сръбско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.</ref>

Версия от 18:40, 15 юни 2009

Шаблон:Селище в РМ инфо

Зързе (Шаблон:Lang-mk) е село в община Долнени на Република Македония. Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица. Край Зързе е разположен манастирът „Свето Преображение Христово“.

История

В 19 век Зързе е село в Прилепска каза на Османската империя. "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кошино е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зързе е населявано от 400 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зързе има 400 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зързе като българско село.[4]

Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители македонци.[5]

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.245
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.150-151.
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови