Мускулна треска: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.standartnews.com/archive/2004/08/04/health/s4160_4.htm ''„Стресът води до мускулна треска“''], в-к „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“, 4 август 2004 |
|||
[[Категория:Здраве]] |
|||
Най-добрата профилактика срещу мускулната треска е самата мускулна треска, която е била предизвикана съвсем наскоро. След като човек свикне с болката от мускулната треска, той ще може да я понася по-леко седмици наред, след като е изтърпял веднъж първоначалната мъка. Затова ще трябва само да се тренира редовно. Също се препоръчва да се избягва първоначалното тежко натоварване по време на тренировките и изобщо при периодите с подчертана физическа активност да се върви постъпателно от по-малки към по-високи натоварвания. Макар и да не игнорира сигурно мускулната треска, предварителното загряване преди основната тренировка може със сигурност да направи болката по-поносима. |
|||
Експертите препоръчват още мускулите да се пазят от големи и внезапни физически натоварвания, в случай, че човек изпитва много силна мускулна треска. В такъв случаи е добре да се правят топли компреси, тъй като така се подобрява кръвообращението в страдащите от мускулна треска мускулни групи и по този начин се ускорява възстановяването на травмираните мускулни влакна. Облекчения от болките носят и леките тренировки с малки натоварвания. |
|||
[[de:Muskelkater]] |
|||
За разлика от погрешно ширещата се заблуда абсолютно противопоказни в случай на мускулна треска са студените компреси, кислородната терапия, нагревките с инфрачервени лъчи и най-вече масажите! Противно на лансираните досега препоръки масажите не само не носят облекчение от мускулната треска, но и увеличават времето за заздравяване на травмираните мускулни влакна. |
|||
[[en:Delayed onset muscle soreness]] |
|||
[[es:Agujetas]] |
|||
[[fi:Viivästynyt lihaskipu]] |
|||
[[fr:Courbature]] |
|||
[[gl:Maniotas]] |
|||
[[hu:Izomláz]] |
|||
[[io:Kurbaturo]] |
|||
[[it:Indolenzimento muscolare a insorgenza ritardata]] |
|||
[[ja:筋肉痛]] |
|||
[[pl:Zakwasy (medycyna sportowa)]] |
|||
[[ru:Крепатура]] |
|||
[[sv:Träningsvärk]] |
|||
[[tr:Kas incinmesi]] |
|||
[[vec:Carnegrea]] |
|||
[[zh-yue:遲發肌肉痛]] |
Версия от 19:51, 1 юли 2009
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Мускулна треска се нарича специфичната болка или дискомфорт, оставащ от 24 до 72 часа след интензивно натоварване на определен мускул или мускулна група. Някога се е считало че се дължи на синтеза на млечна киселина, но по-съвременни теории предполагат че се дължи на миниатюрни разкъсвания в мускулната тъкан, причинени от неравномерно или необичайно натоварване. Причината за отпадане на теорията за млечната киселина е, че след като млечната киселина се разсейва сравнително бързо в тялото, това не може да обясни болката оставаща и през следващия ден.
Въпреки че точната причина не е установена, изглежда че вида мускулно натоварване е основен фактор за развитие на мускулна треска. Упражнения, изискващи много неравномерни натоварвания (като тичане надолу по склон) биха довели до най-тежките форми на мускулна треска, тъй като подобно натоварване би причинило по-големи поражения за мускулната тъкан, от колкото стандартни равномерни натоварвания (например изкачване).
Едно изследване твърди, че мускулната треска не е предизвикана от болката в повредената мускулна тъкан, а се дължи на подсилващ процес. Мускулът реагира на тренировката като се подсилва до степен по-висока от предишната чрез изграждане на нови сегменти в мускулната тъкан. Този процес на подсилване кара клетките да нарастват и да упражняват натиск върху околните нерви и артерии, причинявайки мускулна треска.
Външни препратки
- „Стресът води до мускулна треска“, в-к „Стандарт“, 4 август 2004