Игдрасил: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
вадене от микро, специалисти?
пренаписване
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Faroe stamp 431 The Norns and the Tree.jpg|дясно|мини|марка със световното дърво]]
[[Файл:AM 738 4to Yggdrasill.png|дясно|мини|Игдрасил в [[Исландия|староисландски]] [[манускрипт]] от 17 в.]]
'''Играсил''' (''Yggdrasills, Yggdrasil'', в превод конят на [[Один]]<ref>[http://www.answers.com/topic/yggdrasil World Mythology Dictionary: Yggdrasil]</ref>) в [[Скандинавска митология|скандинавската митология]] отговаря на [[Планински ясен|ясен]] и представлява огромно дърво, така нареченото [[световно дърво]], което е връзката между [[небе]]сното (където достигат върховете му) и [[подземно царство|подземното царство]] (където лежат корените му). Наричанo е "Дървото на живота" или "кръстното дърво". Световното дърво има 3 корена. Под първия са три [[орисница|орисници]] - Минало, Настояще и Бъдеще, които поддържат дървото свежо и младо. На втория корен е изворът на [[мъдрост]]та, пазен от голям великан, който не дава на никой да пие от него. Под третия е извор, от който се стичат две подземни реки.
'''Игдрасил''', '''Игдразил''' (''Yggdrasills, Yggdrasil'', в превод „конят на Иг ([[Один]])“<ref>[http://www.answers.com/topic/yggdrasil World Mythology Dictionary: Yggdrasil]</ref>, „бойният кон на Иг“) в [[Скандинавска митология|скандинавската митология]] е [[световно дърво]], гигантски [[ясен]], свързващ трите свята подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете.


Върхът на Игдрасил, ''Лерад'', се извисява над [[Валхала]]. На него се намира мъдър [[орел]], между чиито очи стои [[ястреб]]ът ''Вердфьолнир'' ( на [[нордически]]: ''„Отслабнал от лошото време“''). На покрива на Валхала стоят козата [[Хейдрун]] и еленът ''Ейктюрмир'' („с дъбови рога“, „с дъбови краища на рогата“), които се хранят с младите листа на ясена. Стволът на Игдрасил, преминава през средния свят, светът на хората, а трите му корена се простират (според [[Стара Еда|Старата Еда]]) към царството на мъртвите, към [[великани]]те и към хората или (според [[Млада Еда|Младата Еда]]) — към [[аси]]те, [[хримтурси]]те и [[Нивлхейм]]. На средното ниво четири елена (''Даин, Двалин, Дунейр и Дуратрор,'' по един от всяка посока на света) се хранят с листата му, а корените на му непрекъснато са гризани от [[дракон]]а [[Нидхьог]], подпомаган от неизброимо количество [[змии]], които живеят около него. По ствола на Игдрасил нагоре и надолу снове [[катерица]]та [[Рататоск]] („Острозъба“), която е вестоносец между орела на върха му и дракона под корените.

При корените на Игдрасил се намират и три извора. Първият е изворът ''[[Урд]]'' („съдба“), където живеят трите [[норни]], които непрекъснато поливат с вода ясена, за да не изсъхне вследствие на непрекъснатото гризане от дракона, змиите и елените. Вторият е изворът на великана [[Мимир]], известен и като изворът на мъдростта, а третият — [[Хвергелмир]] („кипящ котел“).

Името „Игдрасил“, означаващо „коня (бойния кон) на Иг“ (Yggr — „Ужасният“, едно от имената на Один) е типичен [[кенинг]] за скандинавската поезия и е свързано с разказа в скандинавската митология, според който Один виси „обесен“ на това дърво в продължение на девет дни и нощи, за да се сдобие с вода от извора на мъдростта (т. е. със самата мъдрост). От друга страна Один често връзва осмокракия си [[кон]] [[Слейпнир]] за Игдрасил. Някои изследователи са склонни да виждат и в двата епизода отгласи от [[шаман]]ски посвещенчески митове<ref>Мирча Елиаде. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. изд. Лик. София, 1996, стр. 412 - 413.</ref>.

С Игдрасил е свързан и бог [[Хеймдал]], който е един от пазителите му и според някои предположения негов [[антропоморфизация|антропоморфен]] образ.

Смята се, че '''Лерад''' и '''Мимамейд''' (от Мимир, владетелят на извора на мъдростта) са [[синоним]]и на Игдрасил, а неговите култови еквиваленти са свещените стълбове-дървета, известни в старите скандинавски и германски племена (вж. и [[Ирминсул]]).
{{commonscat|Yggdrasil}}
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />

Версия от 02:06, 6 юли 2009

Игдрасил в староисландски манускрипт от 17 в.

Игдрасил, Игдразил (Yggdrasills, Yggdrasil, в превод „конят на Иг (Один)“[1], „бойният кон на Иг“) в скандинавската митология е световно дърво, гигантски ясен, свързващ трите свята — подземното царство, светът на хората и небесния свят на боговете.

Върхът на Игдрасил, Лерад, се извисява над Валхала. На него се намира мъдър орел, между чиито очи стои ястребът Вердфьолнир ( на нордически: „Отслабнал от лошото време“). На покрива на Валхала стоят козата Хейдрун и еленът Ейктюрмир („с дъбови рога“, „с дъбови краища на рогата“), които се хранят с младите листа на ясена. Стволът на Игдрасил, преминава през средния свят, светът на хората, а трите му корена се простират (според Старата Еда) към царството на мъртвите, към великаните и към хората или (според Младата Еда) — към асите, хримтурсите и Нивлхейм. На средното ниво четири елена (Даин, Двалин, Дунейр и Дуратрор, по един от всяка посока на света) се хранят с листата му, а корените на му непрекъснато са гризани от дракона Нидхьог, подпомаган от неизброимо количество змии, които живеят около него. По ствола на Игдрасил нагоре и надолу снове катерицата Рататоск („Острозъба“), която е вестоносец между орела на върха му и дракона под корените.

При корените на Игдрасил се намират и три извора. Първият е изворът Урд („съдба“), където живеят трите норни, които непрекъснато поливат с вода ясена, за да не изсъхне вследствие на непрекъснатото гризане от дракона, змиите и елените. Вторият е изворът на великана Мимир, известен и като изворът на мъдростта, а третият — Хвергелмир („кипящ котел“).

Името „Игдрасил“, означаващо „коня (бойния кон) на Иг“ (Yggr — „Ужасният“, едно от имената на Один) е типичен кенинг за скандинавската поезия и е свързано с разказа в скандинавската митология, според който Один виси „обесен“ на това дърво в продължение на девет дни и нощи, за да се сдобие с вода от извора на мъдростта (т. е. със самата мъдрост). От друга страна Один често връзва осмокракия си кон Слейпнир за Игдрасил. Някои изследователи са склонни да виждат и в двата епизода отгласи от шамански посвещенчески митове[2].

С Игдрасил е свързан и бог Хеймдал, който е един от пазителите му и според някои предположения негов антропоморфен образ.

Смята се, че Лерад и Мимамейд (от Мимир, владетелят на извора на мъдростта) са синоними на Игдрасил, а неговите култови еквиваленти са свещените стълбове-дървета, известни в старите скандинавски и германски племена (вж. и Ирминсул).

Източници

  1. World Mythology Dictionary: Yggdrasil
  2. Мирча Елиаде. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. изд. Лик. София, 1996, стр. 412 - 413.