Въруски език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{Угро-фински езици}}
добавен източник
Ред 7: Ред 7:
}}
}}


Езикът '''въро''' е смятан по традиция за диалект на [[естонски език|естонския]], но в последните години си е извоювал статус на отделен език{{факт}}. Говори се от около 60 000 души живеещи в Южна [[Естония]]. Съвременният литературен въро език може с известна уговорка да се смята за наследник на южно-естонския книжовен език, съществувал между 17 и 19 век.
Езикът '''въро''' е смятан по традиция за диалект на [[естонски език|естонския]], но в последните години получава собствена книжовна форма и е смятан от много изследователи за отделен език.<ref>[http://dspace.utlib.ee/dspace/bitstream/10062/4860/1/iva_sulev.pdf# Võru kirjakeele sõnamuutmissüsteem (Inflectional Morphology in the Võro Literary Language) by Sulev Iva, Phd at] [[Tartu University]], (English summary pp 144-146)</ref> Говори се от около 60 000 души живеещи в Южна [[Естония]]. Съвременният литературен въро език може с известна уговорка да се смята за наследник на южно-естонския книжовен език, съществувал между 17 и 19 век.

== Източници ==
<references/>


{{Угро-фински езици}}
{{Угро-фински езици}}

[[Категория:Балто-фински езици]]
{{лингвистика-мъниче}}

[[af:Võro]]
[[am:ቮሮኛ]]
[[ca:Võro]]
[[de:Võro]]
[[et:Võru keel]]
[[en:Võro language]]
[[es:Idioma võro]]
[[eo:Voroa lingvo]]
[[fr:Võro]]
[[ko:버로어]]
[[it:Lingua võro]]
[[lt:Veru kalba]]
[[hu:Võro nyelv]]
[[mk:Воро јазик]]
[[nl:Võro]]
[[ja:ヴォロ語]]
[[ce:Воьро мотт]]
[[pl:Język võro]]
[[pt:Língua võro]]
[[ro:Limba võro]]
[[ru:Выруский диалект]]
[[se:Võrogiella]]
[[fi:Võro]]
[[sv:Võru (språk)]]
[[tr:Võro dili]]
[[fiu-vro:Võro kiil]]
[[zh:佛罗语]]

Версия от 17:43, 8 юли 2009

Въруски език
võro kiil
СтранаЕстония
Говорещи60 000
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Уралски
.-Фински
..→Естонски
Кодове
ISO 639-3vro
Въруски език в Общомедия

Езикът въро е смятан по традиция за диалект на естонския, но в последните години получава собствена книжовна форма и е смятан от много изследователи за отделен език.[1] Говори се от около 60 000 души живеещи в Южна Естония. Съвременният литературен въро език може с известна уговорка да се смята за наследник на южно-естонския книжовен език, съществувал между 17 и 19 век.

Източници

Шаблон:Лингвистика-мъниче