Австразия

Австразия е в най-тъмно зелено

Австразия (по-рядко наричана Австрия със значение на "източна земя") се оформя в североизточните дялове на Кралството на Меровингите, като се състои от територии, днес принадлежащи на източна Франция, западна Германия, на Белгия, Люксембург и Холандия. Столица е градът Метц, въпреки, че някои авсртазийски крале управляват от Реймс, Трир, и Кьолн. Исторически терминът Австразия се е отнасял и за североизточна Италия, противоположно на Неустрия на северозапад.

След смъртта на франкския крал Хлодвиг I през 511 неговите четири сина разделят кралството на баща си, като Теодорих I получава териториите, по-късно познати като Австразия. Той става родоначалник на кралска династия, властвала в Австразия до 555, когато отново е обединена с другите Франкски кралства под властта на Клотар I, наследил всички франкски владения до 558. Той отново разделя кралството си между своите четири сина, като след смъртта на Кариберт I през 567 се оформят три компактни монархии: Австразия с крал Зигберт I, Неустрия с крал Хилперих I, и Бургундия с крал Гунтрам. Тези три кралства дефинират политическия мир на франкските земи до появата на Каролингите и дори след това.

От 567 до смъртта на Зигберт I през 613, Австразия и Неустрия са в посоянен конфликт, а Бургундия играе умиротворяваща и арбитрираща роля между тях. Тези борби достигат своя пик с войните между Брунхилда и Фредегунд, кралици съответно на Австразия и Неустрия. В края на краищата през 613 г. срещу Брунхилда се надига бунт и тя бива заловена и предадена на краля на Неустрия Клотар II, неин племенник. Клотар става крал на обединено за пореден път франкско господарство със столица Париж. През този период за първи път се появява титлата majores domus - майор-дом, или господар на двореца. Титлата се носи от официално лице, служещо като медиатор между краля и хората от различните страни на франките. Първите майор-доми на Австразия се подбират от наследниците на Пипин - Пипинидите, което довежда след бавно и постепенно издигане до това, че те изместват Меровингите от трона.

През 633 крал Дагоберт поставя най-големия си син Зигберт III на трона на Австразия. Този нов крал е широко известен в историческите среди като roi fainéant или крал-безделник от династията на Меровингите. Дворът му се доминира от майор-доми, като през 657 един от тях, Гримоалд Стари успява да настани сина си Хилдеберт Осиновения на трона на Австразия, където той властвал до 662. Оттук нататък Австразия е кралство на Пипинидите(Арнулфингите) като де факто майордоми-самодържци и е център на тяхната власт и мощ. В битката при Тертри през 687, Пипин Херисталски побеждава краля на Неустрия Теодорих III и установява майордомството си над всички Франкски земи. Още веднъж, през 718, Австразия трябва да докаже мощта си над Неустрия когато майор-домът Карл Мартел осигурява на Меровинга Клотар IV трона на Австразия след неговата подкрепа във войната с Неустрия. Така, през 719 Франкия се обединява окончателно под австарзийска хегемония.

Меровингски крале

• Теодорих I, 511–533
• Теудеберт I, 533–548
• Теудебалд, 548–555
• Клотар I, 555–561
• Зигеберт I, 561–575
• Хилдеберт I, 575–595
• Теудеберт II, 595–612
• Теодорих II, 612–613
• Зигеберт II, 613
• Клотар II, 613–623
• Дагоберт I, 623–634
• Зигеберт III, 634–656
• Хилдеберт Осиновения, 656–661
• Клотар III, 661–662
• Хилдерих II, 662–675
• Дагоберт II, 675–679
• Теодорих III, 679–691
• Кловис IV, 691–695
• Хилдеберт III, 695–711
• Дагоберт III, 711–715
• Хилперих II, 715–717
• Клотар IV, 717–720
• Хилперих II, 720–721 (again)
• Теодорих IV, 721–737
• Хилдерих III, 743–751

Майор-доми

• Партемиус, until 548
• Гого, c.567–581
• Вандаленус, from 581
• Гундулф, from 600
• Ландрик, until 612
• Варнахар, 612–617
• Хуго Австразийски, 617–623
• Пипин Ланден(Пипин I), 623–629
• Адалгизел, 633–639
• Пипин Ланден(Пипин I), 639–640 (again)
• Ото, 640–643
• Гримоалд I, 643–656
• Вулфоалд, 656–680
• Пипин Херисталски(Пипин II), 680–714
• Теудоалд, 714–715
• Карл Мартел, 715–741
• Карломан, 741–747
• Пипин Къси(Пипин III), 747–751

Източници

• Чарлз П. Оман. The Dark Ages 476–918. London: Rivingtons, 1914.
• Томас Ходжкин. Italy and Her Invaders. Oxford: Clarendon Press, 1895.