Одоакър

Одоакър.

Царството на Одоакър, 480 г.

Ромул Августул предава короната 476 г.

Одоакър или Одоакер (Одоакер, Odoacer, Odovacer, Odoacar, Odovacar, лат. Odovacrius; * ок. 433, † вер. 15 март 493 в Равена) е римски офицер (вероятно от германски произход) и след премахването на Ромул Августул през 476 г. крал на Италия (lat: Rex Italiae).

Одоакър е син на Едекон (Edekon, Edika), който е на служба, в най-близкия кръг на хунския крал Атила и жена му от племето на скирите. Одоакър расте в двора на Атила. Той е арианин и вероятно е неграмотен.

Одоакър служи в охраната на западноримския император Антемий (Anthemius).

След като генерал Флавий Орест през 475 г. изгонва последният легитимен император на Западната Римска империя Юлий Непот и издига своя син Ромул Августул за император, варварските помощни войски (федерати) с водач Одоакър се разбунтуват и искат земя в Италия, което Орест отказва.

Понеже почти няма регулярни западноримски войски и варварските федерати на Одоакър всъщност са единствената военна сила в Италия, мнозинството на наемниците избира на 22 август 476 г. Одоакър за крал.

Одоакър убива края на август 476 г. Орест, малко след това и неговия брат. Смъква Ромул като му обещава годишна парична издръжка. Одоакър съобщава в Константинопол, че западът няма нужда от свой Август и се подчинява на източно римския император. Веднага се обявява сам за крал на Италия и след смъртта на Юлий Непот, източно римският император Зенон го признава като независим управител на Италия под източно римска защита.

Одоакър раздава земя или части от данъчните доходи на навлезлите германи (преди всичко херули, скири и тюринги), оставя обаче римската правна и данъчна система, римското управление и сената непокътнати (интакт). Той сече монети.

През 477 г. Одоакър взема под наем от вандалите Сицилия. През 481 г. завоюва Далмация, през 488 г. разрушава царството на ругите в Норик. Неговият брат Хунулф преселва романското население от северните граници.

От 488 г. Одоакър има стълкновения с настъпващите от Балканите остготи, които са подпомагани от Източен Рим, където не харесват завоюването на Далмация от Одоакър. Одоакър скъсва контактите си с Константинопол и издига през 490 г. своя син от Зунигилда Тела за антиимператор („Цезар“).

След неуспехи през 489 г. при Изонцо, след това при Верона и на 11 август 490 г. на Ада) и дълга обсада в Равена, сключва след Гарвановата битка през 493 г. на 27 февруари 493 г. примирие с остготския крал Теодорих Велики, най-вече заради заплахата от глад. Няколко дена по-късно Одоакър е убит в двореца му в Равена за отмъщение лично от Теодорих. Синът му Тела се спасява в Галия, убит е още същата година, при опит да се върне в Италия.

Вижте също

• Herwig Wolfram: Odowakar. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Bd. 21, S. 573–575.
• Odoacer