Димко Хаджииванов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24: Ред 24:


==Източници==
==Източници==
*[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Георги Баждаров. „Горно Броди“, София, 1929, стр.34-38]
*[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Георги Баждаров. "Горно Броди", София, 1929, стр.34-38]
* "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.
* "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.
* Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.367.

{{Портал Македония}}
{{Портал Македония}}
{{сорткат|Хаджииванов, Димко}}
{{сорткат|Хаджииванов, Димко}}

Версия от 08:12, 12 юли 2009

Димко Хаджииванов
български общественик

Роден
Димко Хаджииванов
около 1813
Починал
Семейство
ДецаДимо Хаджидимов
Иван Хаджидимов
Димко Хаджииванов в Общомедия

Димко Хаджииванов или Хаджи Димко е изтъкнат български възрожденски общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.

Биография

Роден е около 1813 година в село Горно Броди, тогава в Османската империя. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в Серско, Мелнишко, Неврокопско и Драмско. Активно участва в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 60-те и 70-те години.

Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и Сяр (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село Георги Зимбилев, който въвежда български език в обучението. По негова инициатива през декември 1869 година в село Гайтаниново, Неврокопско се провежда народен събор с представители от Серския и Драмския санджак, който решава местните българи да се откажат от Патриаршията. Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към Българската екзархия.

Отдава много сили и материални средства в борбата с гъркоманите в която участва и цялото му семейство. През т.нар. "Хаджи Димкова епоха", която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван и тормозен. Заедно с Тодор Оланов е пратеник на Серско в Учредителното събрание в Търново, за да изразят протеста на българското население срещу решенията на Берлинския конгрес. През 1879 година е хвърлен в Бялата кула в Солун, от където успява да избяга. В 1881 година се установява със семейството си в Дупница.

Почива през 1906 година на преклонна възраст, беден, разорен и забравен. Димко Хаджииванов е баща на революционера Димо Хаджидимов.

Вижте още

Източници