Блокада на Куба

Блокадата на Куба от страна на САЩ е наложена на 7 февруари 1962 с цел да се накаже управлението на Фидел Кастро с помощта на икономическата сила на САЩ. Официалният повод е конфискацията на имуществото на щатските граждани от страна на правителството на Кастро. В основата си, блокадата представлява забрана за всякакви икономически отношения на американските граждани с Куба и икономически свързани с Куба лица.

Ембаргото е формализирано със закон през 1992 с декларираната цел „да се занесе демокрация на кубинския народ“. През 1996 Конгресът засилва още повече мерките. През 1999 Бил Клинтън разширява ембаргото.

Последствия

Най-сериозните социални последици са в сферата на здравеопазването, поради липсата на достъп до почти 50% от новите медикаментите на пазара. Все пак, според доклад от 1998, "хуманитарната катастрофа е предотвратена само защото кубинското правителство предостави висока бюджетна поддръжка на системата за здравеопазване. Детската смъртност е наполовина по-ниска отколкото във Вашингтон" Според кубинското правителство пълните загуби на Куба от ембаргото са $86 000 000 000. Според Търговската комисия на САЩ годишните загуби на американските износители са $1 200 000 000.

Опозиция

От 1991 ООН гласува 15 резолюции, в които с огромното мнозинство настоява за сваляне на ембаргото. САЩ системно предприемат стъпки в обратната посока. Против последната резолюция се обявяват САЩ, Израел, Палау и Маршалските острови, подкрепят я 183 държави.