Мара Белчева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Mixed words repair
Ред 18: Ред 18:
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=32 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].''
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=32 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].''


== Външни препратки ==
* [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=32&LangID=1 Произведения]
{{Уикиизточник автор|Мара Белчева}}
{{Уикиизточник автор|Мара Белчева}}



Версия от 18:04, 19 юли 2009

Мара Белчева
българска поетеса
Родена
Починала
Семейство
СъпругХристо Белчев (1886 – 1891)
ПартньорПенчо Славейков (1903 – 1912)
Мара Белчева в Общомедия

Мара Иванова Белчева е българска поетеса (8 септември 1868, Севлиево16 март 1937, София).

Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше„Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман„Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редактор на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки

Уикиизточник
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от: