Скопие

Скопие (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq, Шкуп, Шкупи, Шаблон:Lang-sr, Скопле, Шаблон:Lang-tr, Юскюб) е столица и най-голям град на Република Македония с население около 506 926 души (2002 г.) и многобройни индустриални предприятия - половината от производството на Р. Македония. Бил е столица на България от 972 до 992 г. Разположен е в долината на река Вардар. В Скопие се намират Македонската академия на науките и изкуствата, Скопския университет „Свети Свети Кирил и Методий“, Исторически архив, Педагогическа академия, Македонски народен театър. Градът изпитва сериозни екологични проблеми.

География

Скопие е разположен в северната част на Република Македония, по двата бряга на река Вардар. От юг града е притиснат от склоновете на планината Водно, a от север от ридовете на Скопската Църна гора. Не широката в района на града долина на река Вардар е наложила неговата планировка и разрастване главно в посоките запад и най-вече изток, на където се ширва Скопското поле. Разположен е във Вардарската разломна зона, в която се наблюдава значителна сеизмична активност.

Скопие се намира на и 42° сев. ш. и 21° 25' изт. д.. Надморската височина в централната част е 240 м. Широката градска част (с предградията) е около 1818 км² площ, приема се, че е 9 км на ширина (планината Водно - село Радишани) и 23 км на дължина (село Драчево - кв. Гьорче Петров). Ядрото на градската част обхваща около 225 км².

През Скопие протича най-значимата речна артерия на Република Македония - река Вардар, а в западната част на града току в границите му във Вардар се вливат още реките Лепенец (ляв приток) и Треска (десен приток). От голямо стопанско и гражданско значение за Скопие е язовира на река Треска наричан езеро Матка, разположен югозападно от града.

Климат

Средната годишна температура за града е около 12,4°C. Летата се дълги, сухи и жежки, а зимите хладни с много мъгливи дни.

История

Ранна история

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Първото споменаване на Скопие е при египетския географ Клавдий Птолемей под античното име на града – Скупи. Градът е основан през III век пр.н.е.. През 164 г. пр.н.е. завладян от Рим и става главен град на областта Дардания, населявана предимно от племето дардани. През 84 или 85 г. от новата ера император Домициан основава колонията Флавия Аелия Скупи, прерастнал в последствие в голям град.

В Античността селището е наричано Скопи от римските писатели и Скупи от византийските. Античният град е разрушен през 518 г. от земетресение. Император Юстиниан I възстановява града и го включва към архиепископията Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската българска архиепископия. През зимата на 593/594 той е отново разрушен, този път от славяните.

Средновековие

През IX-X в. e в състава на Първото българско царство. През 980 г. цар Роман резидира в Скопие, което е столица на страната до 992 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) България. През 11-13 век градът е седалище на една от епархиите на Охридската архиепископия. В средата на XIII век е център на владенията на болярина Константин Тих Асен, който от 1257 г. до 1277 г. е български цар. От края на 13 век Скопие е в състава на средновековната сръбска държава на Неманчите. По време на цар Стефан Душан е столица на Душановата империя.

Файл:Gravura1594.gif

Гравюра от 1594 г.

На 19 януари 1392 г. градът е завзет от османците, предвождани от Евренос бей и получава името Юскюб (Шаблон:Lang-tr). От 1392 до 1912 г. e под османска власт. Според изследване на Хр. Гандев, от 312 християнски домакинства и 316 турски през 1450 г. етническият състав е променен до 268 християнски и 623 турски през 1519 г., като един от методите е принудително изселване.

Възраждане

По време на Възраждането българската общност в Скопие е сред най-будните в цяла България. Българите в града са сред първите, които се противопоставят яростно на Цариградската патриаршия и издигат въпроса за собствени училища, в които да се преподава на родния български език, a oще през 1833 г. Скопие и Самоков са първите градове, поставили искане да имат свещеници българи.

В 1845 година руският славист Виктор Григорович пише за Скопие:

„

в този град има митрополит, три или четири църкви и училище, в което смятаха да въвеждат преподаване на български.

“

Парад на българската ШЗО в Скопие, 14 август 1916

През време на Възраждането Скопие вече има значително българско население, една част от което с добри доходи, което спомага за повдигане на училищното и църковното дело. Още през 1836 или 1837 г. отваря врати първото българско общинско училище в Скопие. Училището е настанено в къща до църквата „Света Богородица“, а за пръв учител е поставен монаха Павел Харват от Бигорския манастир. По-късно се съградила нова сграда на учлището по-просторна и удобна, а за учител през 1848 г. е привлечен един от титаните на възрожденското училищно дело - велешанина Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. Самият Джино екзалтиран патриот от типа на Раковски, чиито голям почитател е до гроба си, учителства в Скопие много години и създава истинска епоха там. Джино въвел в училището подпълно „Ланкастерската метода“, което нещо преди това направил и във Велес през 1840 г. Пламенният патриотизъм на Джино стигал до същиснки български фанатизъм и това веднага направило лошо впечатление на скопския митрополит, грък по произход. Години наред обаче имайки силни позиции пред османските власти българските първенци бранят Джинот. Сгоден случай се отдава на фанариотите да отсранят Джинот от училищеното дело едва в разгара на Кримска война (1853-1859). За затваряне на българското училище обаче и дума не можело да става и скоро за учител е назначен Стоян Костов от Враня, ученик на Найден Геров.

В края на 19 век град Скопие е третото по значение стопанско и административно средище в тогавашна Македония, след Солун и Битоля. Административен център е на Скопска каза и на Скопски санджак на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Скопие има около 31 900 жители, от които около 13 000 българи християни, около 15 000 турци, 30 черкези, 50 гърци, 150 арнаути християни, 450 власи, 800 евреи, 1920 цигани и около 500 човека от други народности.

Тоталното мнозинство на християнските жители на града е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Скопие се състои от 9 832 българи екзархисти, 216 българи патриаршисти гъркомани, 344 българи патриаршисти сърбомани, 48 българи протестанти, 75 гърци, 360 власи и 354 цигани. В града има 2 прогимназиални и 9 основни български училища, както и 1 прогимназиално и 2 основни гръцки, 1 основно влашко и 2 прогимназиални и 4 основни сръбски.

1912—1944

На 25 октомври 1912 г. двадесет дни след обявяването на Балканската война Моравската дивизия на Сръбската армия влиза в Скопие. От 1913 г. градът официално е присъединен към Кралство Сърбия. През 1915 г. по време на Първата световна война Българската армия е посрещната като освободител^{[източник?]}. Скопие е присъединен към Царство България и става център на Македонската военноинспекционна област, начело с ген. Рачо Петров. През 1918 г. градът отново е върнат на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 г. Югославия.

За периода между двете световни войни ужасяваща информация за случващото се в Македония и Скопие дава френския шпионин Анри Пози в книгата си „Войната се завръща“ излязла от печат за пръв път през 1934 г. Пози съобщава за нечовешки издевателства над българите в Македония — мъчения, унижения, преследвания и убийства на български първенци. Абсурдното си отношение кралските власти в Скопие стигат до заличаване на всички надписи на български език включително и по иконите в църквите и надгробните паметници.

„	Във всички гробища, във всички църкви на поробена Македония, по заповед на Белград изтриха надписите на български, които се намирали в олтарите, по стените на постройките, върху гробовете; надгробните паметници са изпочупени, гробовете разровени. В Скопие например повече от 40 тела са били изровени от черквата „Св. Димитър“. - Какво ги направиха? - попитах сътрудника на г-н Йованович, който ме придружаваше при визитата в черквата и ми разказваше това. - Хвърлиха ги във Вардара - ми отговори.	“
Анри Пози

На 22 април 1941 г. Пета армия от състава на Българската армия е посрещната втори път като освободител от българите в Скопие. Българските части напускат града след 9 септември 1944 г. с идването на власт на БКП, а на 13 ноември същата година партизаните от 42^ра и 50^та Народноосвободителна дивизия и 16^та Македонска бригада на Комунистическата партия на Югославия влизат в Скопие. Днес в чест на събитието Скопска община присъжда почетната награда „13 ноември“.

От октомври 1915 до септември 1918 г. и от април 1941 г. до септември 1944 г. е в състава на Царство България.

Нова история

След края на Втората световна война градът бързо се развива и става индустриален, културен и административен център на Социалистическа република Македония.

Градът е силно разрушен от земетресението през 1963 г. (ок. 80 % от сградите) и след това възстановен (центъра по проект на японския архитект Кензо Танге).

След 1991 г. Скопие е столица на Република Македония.

За произход на името на града се смята гръцката дума skopios, което означава кула, наблюдателница, заради разположението на града.

Население

Жилищно строителство в централната част на Скопие, 2007.

Населението на Скопската голяма община по данни от преброяването на населението от 2002 г. възлиза на 506 926 души. То се разпределя по градските общини както следва:

Градска община	Население
Аеродрум	72 009
Бутел	36 154
Гази баба	72 617
Гьорче Петров	41 634
Карпош	59 666
Кисела вода	57 236
Сарай	35 408
Център	45 412
Чаир	64 773
Шуто Оризари	22 017

Само в градските части на Скопие населението е чувствително по-малко, причина затова е, че към някой от градските общини са присъединени близки села, а община Сарай е изцяло селска и в територията и не влизат градски квартали.

Данните от 2002 г. показват, че в етническо отношение наслението се самоопределя така: македонци (по етнос) - 338 358 души или 66,75% от населението; албанци - 103 891 (20,49%), роми - 23 475 (4,63%), сърби - 14 298 (2,82%), турци - 8 595 (1,70%), бошняци - 7 585 (1,50%); власи - 2 557 (0,50%) и други - 8 167 (1,61%)

97,5% от населението над десетгодишна възраст е грамотно.

Административно устройство

Административна карта на Община Скопие

Според последното административно деление на страната от 2004 година в състава на голямата община на град Скопие влизат 10 градски общини:

• Аеродрум,
• Бутел,
• Гази баба,
• Гьорче Петров,
• Карпош,
• Кисела вода,
• Сарай,
• Център,
• Чаир и
• Шуто Оризари.

По брой на жителите, най-голяма градска община е Гази Баба имаща 72 617 жители (2002), а най-малка е Шуто Оризари имаща 22 017 жители (2002). Според площта, най-голяма градска община е Сарай с 229 км², а най-малка Чаир с 3,5 км².

Изглед от чаршията.

Даут паша хамам, днес Национална художествена галерия.

Каменният мост на Вардар - символът на Скопие.

Саркофагът с костите на Гоце Делчев, в двора на църквара „Св. Спас“.

Милениумският кръст на планината Водно.

Музеят на град Скопие.

Икономическа характеристика

На територията на Скопие са разположени производствените мощности или управленията на едни от най-големите предприятия на територията на Република Македония. Страната има типичната за малките страни купна стопанска структура, при която главните производствени структури се съсредоточават в столицата, където е най-голямото съсредоточаване на държавни разходи във връзка с локацията на цялата висша държавна администрация.

По данни на Държавния завод за статистика на Република Македония през 2006 г. Скопския статистически регион включващ голямата Скопска община и прилежащи 7 малки селски общини заработва почти половината (47,43%) от БВП на страната. Регионът е най-малкият в териториално отношение и най-гъсто населеният, за сравнение Пелагонийският статистически регион включващ втория по големина град в Република Македония – Битоля, а също и градовете Прилеп, Ресен, Крушево и Демир Хисар е на второ място като дялово участие в образуването на националния БВП с около 11,30 %.

Транспорт

Още от древни времена Скопие е важен транспортен пункт, на пътищата свързващи Северозападните Балкани и Централна Европа с Беломорското крайбрежие и пристанището на Солун (Гърция) и на тези свързващи Черноморското крайбрежие с Адриатика. През Скопие днес преминават европейските пътища Е 65 и Е 75. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров Скопие в миналото е било често пъти голям и цветущ град.

Скопие е най-важният транспортен център на Република Македония. Градът се свързва с железопътни линии на изток и запад. А в рамките на самия град обществения транспорт се осъществява от Публичното транспортно предприятие „Скопие“, което има развита автобусна мрежа. Скопие не разполага с градска железница и електротранспорт, а условия за воден транспорт няма. Югоизточно от Скопие се намира най-голямото летище на Република Македония някогашното летище „Петровец“, сега „Александър Велики“.

Природни бедствия

Първото земетресение, което засяга Скопие и за което има исторически свидетелства, е регистрирано на 28 април 518 г. През 1555 г. градът попада в обсега на ново разрушително земетресение, но бързо се възстановява.

В началото на ноември 1962 г. река Вардар прелива и наводнява Скопие и околностите, а на 26 юли 1963 г. е регистрирано катастрофалното Скопско земетресение с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер, при което над 1000 души загиват и около 120 000 души губят своето жилище.

Забележителности

Вижте още: Категория:Забележителности на Скопие

Културни забележителности

Театри

• Скопски театри

Музеи

• Музей на Македония;
• Музей на съвременното изкуство;
• Музей на град Скопие (старата железопътна гара);
• Нумизматичен музей на Народна банка на Република Македония;
• Природонаучен музей на Македония;
• Завод за защита на паметниците на културата на град Скопие;
• Републикански завод за защита на паметниците на културата;

Храмови сгради

• Съборен храм „Св. Климент Охридски“;
• Марков манастир, наречен на Крали Марко, чийто патрон е Свети Димитър;
• църква Свети Пантелеймон в Нерези (1164) г. с едни от най-прочутите средновековни стенописи;
• църква „Свети Никита“ в село Чучер-Сандево, строена около 1307 - 1308 година, в която има стенописи на майсторите Михаил и Евтихий в стила на Палеолозите, рисувани около 1320 г.;
• църква „Свети Никола“ в Люботен със стенописи от 1337 г.;
• църква „Свети Спас“ с уникалния си иконостас;
• църква „Свети Димитър“;
• църква „Света Богородица“, построена в 1835, бивша катедрална църква;
• Султан Мурад джамия, построена през 1436 от султан Мурад II;
• Мустафа паша джамия, построена през 1492 от Мустафа паша;

Други

• Саркофагът с костите на Гоце Делчев, в двора на църквата „Свети Спас“
• Скопско кале, средновековна крепост
• Камен мост
• Акведукт от римско време
• Милениумски кръст, намиращ се на планината Водно.
• Скупи - античен град с останки на театър, терми, базилика, некропол.
• В стария център на Скопие се намира реставрираната Стара скопска чаршия от османско време.

Вижте още

Известни скопяни.

Галерия

• 
  Модерна сграда в Скопие.
• 
  Златарски магазин в центъра на града.
• 
  Изглед от градския пазар.
• 
  Централна пазарна улица.
• 
  Булчински магазин в старо Скопие.
• 
  Контрасти от миналото и съвремието.
• 
  В Скопие се продават и пропагандни ислямски филми.
• 
  Мустафа паша джамия.
• 
  Централна бизнес сграда.
• Паметниците на комунистически дейци и партизани се срещат изключително често в Скопие.
  Паметниците на комунистически дейци и партизани се срещат изключително често в Скопие.
• 
  Парламентът на Република Македония.
• 
  Скопска улица.

Побратимени градове

Брадфорд, Обединено кралство (от 1961 г.) Дижон, Франция (от 1961 г.) Дрезден, Германия (от 1967 г.) Темпи, Аризона, САЩ (от 1971 г.) Йист Йорк, Торонто, Канада (от 1971 г.) Рубе, Франция (от 1973 г.) Варем, Белгия (от 1974 г.) Нюрнберг, Германия (от 1982 г.) Хлеф, Алжир (от 1983 г.) Нанчан, Китай (от 1985 г.)

Маниса, Турция (от 1985 г.) Суец, Египет (от 1985 г.) Питсбърг, Пенсилвания, САЩ (от 2001 г.) Истанбул, Турция (от 2003 г.) Лече, Италия (от 2005 г.) Крайова, Румъния (от 2005 г.) Благоевград, България (от 2006 г.) Белград, Сърбия (от 2006 г.) Подгорица, Черна гора

Външни препратки

• Скопие
• „Скопие два пъти е столица на България“, статия на Божидар Димитров във в-к „Стандарт“ (Бр. 4705, година XII, понеделник, 13 февруари 2006).
• „Град Скопие. — Сегашното и недавното минало на град Велес.“ В. Кънчов

Театри в Скопие

Албански театър • Драматичен театър • Македонски народен театър • Македонска опера и балет • Театър за деца и младежи • Турски театър • Театър Комедия •

• Портал „Македония“