Тахиметрична снимка

Тахиметричната снимка е метод за заснимане на земния релеф и създаване на графични оригинали за топографски планове и карти. Названието тахиметрия е заимствано от гръцки език и означава бързо мерене. Посредством този метод се изработват топографски планове в мащаби 1:500; 1:1000; 1:2000, топографски карти в машаб 1:5000 и 1:10000, както и създаването на цифрови топографски модели.

Същност на тахиметричната снимка

Тахиметрията е геодезически метод за определяне положението на точки от земната повърхнина чрез полярни координати в двумерно пространство. Така ако са известни координатите x, y и надморската височина H на една опорна точка (например триангулачна или полигонова), може чрез пространствена координатна система да се определят радиус вектора, хоризонталния ъгъл и вертикалния ъгъл към визираната точка. Върху равнината на заснимания план или карта, действително измереното разстояние (радиус вектора) се заменя с хоризонталната проекция на този параметър. Така всяка точка от терена, заснета от една опорна точка, се определя със стойностите на хоризонталния ъгъл β, превишението h и хоризонталното разстояние D. Всяка работна опорна точка (полигонова точка, геодезическа засечка или триангулачна точка), наричана още работна станция, има своя координатна система и се явява координатно начало за определяне на подробните точки както за характеризиране на земния релеф, така и за суацията върху терена. Ориентацията на работната станция се осъшествява чрез визиране към друга известна опорна точка в същата приета координатна система.

Математически основи на тахиметричната снимка

Файл:Mire+Stadimeter-28oct2008.svg

Отсечка от геодезическа лата. Средната нишка отчита височината (s), на която е измерен вертикалния ъгъл. Отчетът между двете крайни нишки в cm определя разстоянието от работната станция до измерваната подробна точка

Преди да се пристъпи към тахиметричното заснимане, се създава снимачна геодезическа основа от точки. С това се определя координатната система, конкретните координати и височини на работните станции, а с това става възможно и да се осъществи и ориентацията им в процеса на работа. Така:

• Хоризонталният ъгъл β към една подробна точка се получава като разлика между отчетите по хоризонталния кръг на измервателния инструмент в посоките към известна точка за ориентиране (Р₂) и коя да е подробна точка (i).

β = O_P2 - O_i

• Хоризонталното разстояние D между работната станция и подробната точка точка i се определя с формулата:

D = (KL + c). cos²γ, където

К и c са константи на далекомерната зрителна тръба (наричани още константи на тахиметъра);

L е латовия отрез;

γ е вертикалния ъгъл.

• Разликата във височините (превишението) се изчислява по формулата;

h¹ = (KL + c). sinγ. cosγ

Като се отчетат височината на инстумента и отчета по латата, то точния резултат ще бъде:

h = h¹ + J - s, където

J - височина на инструмента;

s - отчет по средната нишка на латата

c = 0 при аналактична зрителна тръба, както например при тоедолит Theo 030.

Вижте също

• Мензулна снимка
• Топографска карта