Челюскин (параход): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Alexbot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: fr:Tcheliouskine (brise-glace)
Ред 11: Ред 11:


== Евакуация ==
== Евакуация ==
Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да биде използвана за кацане. Жителите на чукотското селище Ванкарем също за няколко дни обособяват писта. Първият самолет, който достига до челюскинци е пилотиран от [[Анатоли Ляпидевски]]. На [[5 март]], със своят [[АНТ-4]] той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на [[7 април]]. За седмица летците [[Сигизмунд Леваневски]], [[Василий Молоков]], [[Николай Каманин]], [[Маврикий Слепньов]], [[Михаил Водопянов]] и [[Иван Доронин]] пренасят останалите челюскинци. Последният рейс е направен на [[13 април]] [[1934]] г. Общо са направени 24 рейса. Летците, пренесли спасените до [[Владивосток]], стават първите [[Герой на Съветския съюз|Герои на Съветския съюз]] и били наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.
Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да бъде използвана за кацане. Жителите на чукотското селище Ванкарем също за няколко дни обособяват писта. Първият самолет, който достига до челюскинци е пилотиран от [[Анатоли Ляпидевски]]. На [[5 март]], със своят [[АНТ-4]] той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на [[7 април]]. За седмица летците [[Сигизмунд Леваневски]], [[Василий Молоков]], [[Николай Каманин]], [[Маврикий Слепньов]], [[Михаил Водопянов]] и [[Иван Доронин]] пренасят останалите челюскинци. Последният рейс е направен на [[13 април]] [[1934]] г. Общо са направени 24 рейса. Летците, пренесли спасените до [[Владивосток]], стават първите [[Герой на Съветския съюз|Герои на Съветския съюз]] и били наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.


== Издирване на кораба ==
== Издирване на кораба ==

Версия от 10:12, 24 юли 2009

„Челюскин“

„Челюскин“ е съветски ледоразбивач, построен през 1933 г. в Дания от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Имал водоизместимост 7,5 хил. тона.

Параходът е спуснат на вода на 3 юни 1933 под своето първо име „Лена“. След 2 дни му е дадено друго име, в чест на Семьон Челюскин, руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция 1733—1743 г.

Експедицията се ръководи от Ото Шмид, а капитан на „Челюскин“ е Владимир Воронин. На борда имало 112 души, пътници и екипаж.

Плаване

Ледоразбивачът „Челюскин“ тръгва от Мурманск към Владивосток на 2 август 1933 със 112 пътници на борда. На 19 септември ледове заобиколили кораба. Корабът се опитал да излезе от този плен като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца „Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа и в кораба прониква вода и пътниците се готвят да го напуснат. На 13 февруари „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.

Евакуация

Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да бъде използвана за кацане. Жителите на чукотското селище Ванкарем също за няколко дни обособяват писта. Първият самолет, който достига до челюскинци е пилотиран от Анатоли Ляпидевски. На 5 март, със своят АНТ-4 той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на 7 април. За седмица летците Сигизмунд Леваневски, Василий Молоков, Николай Каманин, Маврикий Слепньов, Михаил Водопянов и Иван Доронин пренасят останалите челюскинци. Последният рейс е направен на 13 април 1934 г. Общо са направени 24 рейса. Летците, пренесли спасените до Владивосток, стават първите Герои на Съветския съюз и били наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.

Издирване на кораба

Няколкократно са организирани експедиции с цел да бъде намерен потъналия съд. Експедициите от 1974 и 1978(9) г. били безрезултатни. През септември 1989г. за намирането на „Челюскин“ съобщава американския учен Сергей Мелников, член на Географското дружество на САЩ. Не са представени обаче никакви веществени доказателства.

По повод 70-годишнината на „Челюскин“ е организирана подводна археологическа експедиция „Челюскин-70“. През 2004г. участниците заявяват, че съдът е намерен, но скоро станало ясно, че това е грешка[1].

През септември 2006г. участниците в експедицията „Челюскин-70“ заявили, че са намерили потъналия параход „Челюскин“. Фотографии на фрагменти и проби от метала ще бъдат изпратени в Копенхаген, в корабостроителната фирма, която построила „Челюскин“. Проведеният там анализ и експертиза ще позволят обекта да се идентифицира с пълна увереност. Чак след това той ще бъде признат за археологически обект и фрагментите от него ще бъдат музейни експонати. [2]

Препратки

  1. Параходът "Челюскин" отново е "намерен" - съобщение на интернет-портала на руската служба на Би-би-си 21 септември 2006 г.
  2. В Анадир се върнаха участниците от подводната експедиция „Челюскин 70“ - съобщения на сайта Чукотка.org от 21 септември 2006 г.

Външни препратки