Минерални бани

Минерални бани е село в Южна България. То е административен център на община Минерални бани, Хасковска област.

Шаблон:Село Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

География

Село Минерални бани е разположено по северните склонове на Източните Родопи. Там се издигат Драгойновските възвишения и ридът Мечковец, които се залавят за билото на Чуката.

История

Природни забележителности на Минерални бани Връх Мечковец е висок 860 м. Югозападно от Мечковец е Иримийски връх-724 м. На юг от връх Мечковец е Калоянов връх. В миналото връх Мечковец е носел името Айдаа /Меча планина/. Ако се тръгне от с. Минерални бани за връх Мечковец, пътят минава през Аврамов камък в местноста ”ШАРАПАНИТЕ”. Отдясно се вижда Ушестата чука и хълма “Гарваница”. От двете страни на този хълм има скални маси, които приличат на Заешки уши. Зад него са Голямото градище /557 м надморска височина/ и Малкото градище /472 м надморска височина/. До алпийския заслон има чешма, над която се виждат интересни скали, наречени Сфинкса и Сляпото куче. Заслонът някога е бил параклис.На запад е местноста “Пожарището” с известната Момина скала.След тази местност се намира кладенецът Танти бунар-творение на природата в скалния масив. Непосрествено до скалата се издига връх “Калето”-с височина 757 м, на който има тракийска крепост. На запад от село Горно Брястово се намира връх “Света гора”-533 м и връх “Чала”-782 м. За връх “Мечковец” може да се тръгне и от село Горно Брястово, като се минава покрай големия дъб, Камения кладенец, местностите Караджовица и Мараница. Продължавайки към връх Мечковец, се преминава през Мандра чешма или Дилянкина чешма.

В южната част на рида “Мечковец”се намира интересен скален феномен. Той прилича на средновековен замък със здрави и стабилни кули. Там се намират останки от старо тракийско селище. На съседните скали се виждат трапецовидни култови ниши. Най–ярко се очертава скалата Заека. Други скали могат да бъдат оприличени на орел, куче и на човешки фигури.

При изкачването на в. Мечковец пред погледа на туриста се разкрива огромна панорама – контурите на гр. Хасково и гр. Димитровград. На юг като огромно огледало блести езерото на язовир Тракиец. Над язовира се очертава верига от Източните Родопи. На склон срещу село Тракиец, близо до язовира се вижда куполът на Текето, строено през втората половина на 15 век. /1478 г./. Текето е гробница-мавзолей на Осман – баба, който е бил водач на Джемаат /духовна мюсюлманска секта/.

Южно от връх “Мечковец” е Черната скала и връх “Купена”, на който като шапка стои скалата Калпак кая. На половин час път от връх “Купена” е Пробитият камък, а северно от него са Шилата-скали, чийто ръбове се издигат над околния горист терен.

През 50-те и 70-те години са направени масови залесявания с черен и бял бор, които на това място се развиват добре. Горите в района на Минерални бани са голямо богаство за хората. Те определят екологията на района и го предпазват от порои. Но годините отстъпват пред нашествието на хората и се превръщат в ниви и пасища. В околностите на Минерални бани има и други природни забележителности с познавателно значение за туристите, като: Боаза-водопад на р. Банска в землището на с. Гарваново с височина на пада 2 м, при надморска височина 280 м и площ около него 0,3 ха.

Айкас-гора в землището на с. Брястово с площ 1,5 ха. “Айкас” означава “меча скала”. Под скалата има малки пещери в които преди столетия вероятно са се криели мечки, поради което тя носи името си дадено, ѝ през турското робство - "Айкас". Евкая-гора в землището на с. Спахиево с площ около 1 ха. Има неголяма пещера. Дикилиташ-водопад на р. Олудере в землището на с. Сърница с височина на пада 2 м. Надморската височина е 350 м, а площта-0,2 ха.

Антропогенни забележителности

От времето на траките

Кромлечни тракийски долмени – забити камъни във формата на гроб.

Скални вдлъбнатини “ Шарапани “, наричани още “Шарапташ “ или “ Понички”. Те са девет на брой. Едната се намира в местността “Кара кая “. Тя е кръгла, с диаметър 1,7 м и дълбочина 0,40 м и със скрито каналче. Втората е в местността “Гарваница” - североизточно от село Г. Брястово. Състои се от две кръгли части - по-голяма и по-малка, съединени със скрито каналче. В местността “Пожарището“ има три шарапани - две по на десет метра една от друга, а третата е на 30 метра северно от тях. На “Аврамов камък“, на 500 м от местността “Пожарището“, също има 3 шарапани. Те се намират на 20-30 м една от друга. Всички тези паметници се отнасят към Халдщадската епоха. Според някои източници шарапаните са служели за цедене на вино и сирене, а според други - за получаване на злато. На връх “Голямото Градище“ се намира праисторическа крепост от времето на траките. Тя е елипсовидна, а стените ѝ, дебели средно по 2,5 м, са разрушени. Дълга е 150 м и широка 50 м. Застроената площ е 5-6 дка. Има два вътрешни зида /преградни стени/. Някои са я определили, че е от девети век, а според други, които вярват на местните предания, тя е от времето на Иван Асен ІІ.

Паметници от Средновековието

Много интересна е откритата антична и средновековна крепост на хълма “Св. Дух”. Тя има форма на неправилен многоъгълник. Стените заграждат площ от около 1,5-2 дка и са с дебелина 2 м и височина 3,5 м. Като материал за градежа на крепостните съоръжения са използвани т. нар. квадри-големи, правилно оформени скални блокове. Рядко са се използвали през ІІ в тухли. През ІІІ-ІV век е използван ломен камък, а през VІ-ХІ век-речни камъни, споени с хоросан и вторично използвани тухли. Разкопките, проведени през 1966-1970 година разкриват два входа от южната страна и две потерни /малки врати/ на западната и източната стени, които през Средновековието са зазидани. Добре са запазени основите на кулите - три квадратни и една правоъгълна, с вътрешна размери 9х9 м. Край северната и западната стени са останките от жилищни помещения, вероятно казармени, и още три помещения във вътрешнокрепостното пространство от Средновековието. Стопанските помещения, на брой пет, са били разположени край южната стена и са построени върху останките на три антични сгради. Във вътрешнокрепостното пространство е имало малка църква, две огнища и водоем. Настилката е от каменни плочи. Тук са намерени повече от 120 медни и сребърни монети и три златни, оловен печат, сечива, голямо количество керамика, между които и такава, работена в техника “сграфито”. Интерпретацията посочва 4 строителни периода от ІІ до ХІ век-римски, късноримски, византийски и средновековен. К. Иречек идентифицира крепостта и средновековното селище, разположено в близост с Топлицос, споменат от византийския историк Михаил Аталиат и Скилица-Скедрин във връзка с нападенията на печенегите през ХІ век, когато е била унищожена. Сигурен терминус за края на съществуването ѝ е некропола, заемащ вътрешността ѝ. Крепостта на “Св. Дух” в Минерални бани е малка и представлява едно звено от линията крепости по р. Банска. Предназначението ѝ е било да опазва селището, възникнало около минералните извори още през ІІ в., и пътя по долината на Марица за Родопите.

През 1934 г. са открити Римски бани в центъра на курорта, неоспоримо доказателство за присъствието на римляните по нашите земи. Датират от втори век и съществуват до шести век. На 50 м от първия минерален извор е открит изсечен в скалата саркофаг от римско време, дълъг 2 м, дълбок 1 м и широк 0,75 м. Местните хора го наричат “Стъпката на Света Богородица”. На 100-150 метра от ”Стъпката на Света Богородица” в гората, южно от модерната баня, се намира “Ангелов камък “. От него Ангел Войвода наблюдавал движението по пътищата.

На два километра източно от село Татарево, на височината “Хисаря”, се намират останки от късна антична и средновековна крепост.

В квартал “Топлика “ с. Мин. Бани са открити няколко постройки от 12-14 век и една средновековна църква. Близо над с. Сърница се намират стени на римска крепост със сигнална кула. В нея е намерен един рядък ценен документ – военна диплома от Елагабал, носеща дата 7 януари 221 г. Тя се намира в бившия придворен музей във Виена. Рудниците под връх “Мечковец” също са от римско време. Римляните са изкопавали от недрата на земята руда, за да си направят оръжия, сечива и домакински съдове.

Редовни събития

Минерална вода

Изворите на Минерални бани са разположени в долината на левия бряг на Банска река и по десния бряг на левия и приток “Върбалашкото дере “. Те образуват 4 естествени групи, отстоящи една от друга на 10-50 м, наредени от югоизток към северозапад по права линия, дълга 500 м. По този начин те образуват термална зона, широка около 20 м. В първата най-източна група влизат изворите на така наричаната “Модерна баня” /сегашната/, във втората – изворите на бившата “Чирпанска баня”, в третата-изворите на “Червената баня” и ”Чивте баня”, и в четвъртата – най-западната - изворът “Кутела”. В няколко каптажа са събрани 14 извора с общ дебит над 1500 л в мин. Водата по гравитация е отивала в балнеолечебниците. Голяма част от нея изтичала свободно в реката, а друга част се използвала за зеленчуковите оранжерии, намиращи се край курорта. Първото измерване на дебита на минералната вода е извършено през 1925 г от Хасковската община, когато се е проектирало водата да се отведе в гр. Хасково. Температурата на водата от различните извори не е еднаква. Тя се движи от 54,1 до 59,2 градуса. Изворите спадат към горещите минерални извори в България. Минералните води извират по сложна пуктнатинна система от терциерен ефузивен масив, представен от реолити, андезити, трахити и съответните им туфи и брекции. Образуването на тези ефузивни скали е станало в края на палеогена във връзка с усилената вулканична дейност, настъпила по това време в Източните Родопи. Химичния състав на водата зависи предимно от ефузивните скали, които имат повишена разтворимост и съдържат в разпръснат вид сулфидни минерали, които могат да се окисляват. С това се обяснява и значителната минерализация на водите и тяхната повишена сулфатност.

Химичен състав на минералната вода

До 1975 год са правени 4 изследвания: 1. анализ, извършен от химика Наденович през 1889 год. 2. анализ, извършен през 1924 год. 3. анализ, извършен от А.Азманов през 1937 год. 4. През 1952 год. се извършва четвърти анализ от В. Куситасева и М. Маламед, чиито данни се считат за достоверни. Данните от този анализ са: Температура на водата – 54 градуса Дебит на извора -260 л/мин. Радиоактивност -32 емана Рн -7,48 Сух остатък -1,569 мг/л

В един литър вода се съдържат:

Аниони в милиграми: Флуор 3,92 Хлор 44,45 Сулфат 867,30 Хидрокарбонат 120,15 Хидросулфид 0,69 Хидрофосфат 0,20

Катиони Na 292,30 К 4,47 Са 167,43 Мg 3,30 Fe 0,78 Mn 0,93 Al следи Метасалицилова к-на 72,80 Други S съединения 0,46 Свободен СО2 16,99

Водата е безцветна, прорачна, със слабо блудкав вкус и със слаба миризма на сероводород, хипертермална, сулфатна-натриева-калиева и флуорна със съдържание 32 емана/л.

Какви заболевания могат да се лекуват?

Заболявания на опорно–двигателния апарат:

    1. Заболявания на ставите /болест на Соколски-Буйо, болест на Бехтерев/
       а/ инфекциозни
       б/ ендокринно-обменни
       в/ травматични
   2. Хронични заболявания на гръбначния стълб - възпалителни или травматични, извън стадия на изостряне на болестта.
   3. Състояния след счупвания на кости, изкълчвания, навяхвания на стави, разкъсване на меките тъкани и др., както и при хронични възпалителни заболявания на надкостницата, на мускулите и свързващия апарат.
   4. Контрактури /свивания/ от ставен, мускулен или кожен произход.

Заболявания на периферната нервна системама:

     1. радикулити
     2. плексити
     3. неврити

Гинекологични заболявания:

1. На вътрешни полови органи у жени.

    2. Следоперативни уплътнения.
    3. Безплодие, дължащо се на възпаление или функционална слабост на яичниците.

Заболяване на кръвоносните съдове.

1. Бюргерова болест. 2. След тромбофлебит, не по рано от 4 до 6 месеца след острите изяви.

Кожни заболявания:

    1. Хронични екземи.
    2. Псориазис вулгарис.
    3. Професионални екземи, дерматити и кожни заболявания, дължащи се на нервно разстройство.

Чернодробно-жлъчни заболявания:

   1. След възпаление на черния дроб и хронично възпаление на черния дроб.
   2. Хронично възпалителни заболявания на жлъчката и жлъчните пътища, както и каменна болест.