Крах на Уолстрийт (1929): Разлика между версии
връщане - моля обосновете подобни промени в беседата |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Крахът на Уолстрийт от 1929''' представлява криза на [[Нюйоркската фондова борса]] от [[24 октомври]] до [[29 октомври]] [[1929]] г. Сриването на курсовете на [[акции]]те слага начало на [[Великата депресия]], най-голямата икономическа криза на 20 век. |
'''Крахът на Уолстрийт от 1929''' представлява криза на [[Нюйоркската фондова борса]] от [[24 октомври]] до [[29 октомври]] [[1929]] г. Сриването на курсовете на [[акции]]те слага начало на [[Великата депресия]], най-голямата икономическа криза на 20 век. |
||
"Черният четвъртък" ([[24 октомври]]), "черният понеделник" ([[28 октомври]]) и "черният вторник" ([[29 октомври]]) са дните през които акциите отчитат най-голям срив. |
"[[Черният четвъртък]]" ([[24 октомври]]), "[[черният понеделник]]" ([[28 октомври]]) и "[[черният вторник]]" ([[29 октомври]]) са дните през които акциите отчитат най-голям срив. |
||
==Причини== |
==Причини== |
||
Версия от 19:36, 1 август 2009
Крахът на Уолстрийт от 1929 представлява криза на Нюйоркската фондова борса от 24 октомври до 29 октомври 1929 г. Сриването на курсовете на акциите слага начало на Великата депресия, най-голямата икономическа криза на 20 век.
"Черният четвъртък" (24 октомври), "черният понеделник" (28 октомври) и "черният вторник" (29 октомври) са дните през които акциите отчитат най-голям срив.
Причини
Причините за кризата лежат във високата степен на либерализация на международния пазар, както и в крайната форма на либерализъм в Щатите по онова време.
След войната Европа излиза изтощена без достатъчно собствено производство, което допринася за годините на невероятен икономически ръст за САЩ. Европа отново си стъпва на крака и намалява драстично количеството на внесени стоки, което допринася за свъхпродукцията в САЩ. Системата за кредитиране и ниските данъци върху капиталите довеждат до масова спекулация на борсата. Цените на акциите са в постоянен ръст, който обаче не отразява реалното състояние на компаниите.
Развитие на събитията
Последици
Отворените граници между Европа, Америка и страните от третия свят бързо превръщат кризата в световна. Липсата на покупателна способност на населението съчетана с свръхпродукция довеждат до фалити на огромна част от предприятията, безработица и глад във всички засегнати от кризата страни. Добитък бива заравян в САЩ, кафето се изгаря в локомотивите в Бразилия. Тези опити за стабилизация на цените се оказват безпочвени, защото без работа хората не могат да си позволят да купуват, още по-малко и на по-високи цени.
Кризата в САЩ бива овладяна от Франклин Рузвелт и Новият Курс.
