Стружки говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Стружкият говор''', според представите на [[българска диалектология|българската диалектолог… |
м Додадох категория |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
{{Български диалекти}} |
{{Български диалекти}} |
||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
[[Категория:Македонска диалектология]] |
|||
[[Категория:Югозападни говори]] |
[[Категория:Югозападни говори]] |
||
[[Категория:Струга]] |
[[Категория:Струга]] |
Версия от 11:50, 3 август 2009
Стружкият говор, според представите на българската диалектология[1], е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в рамките на Република Македония - в град Струга и някои от околните му села.
Македонската диалектология разглежда стружкия говор като диалект на македонския език.
Характерни особености
Стружкият говор показва редица сходства с близкостоящите градски охридски и вевчанско-радожденски говор.[2]
- Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: глàа > глā (глава), змѝи > змӣ (змии).
- Преход в⇒й, когато е пред гласна: йъ̀же (въже)
- Съчетание чер-: чèрен, черèша.
- Употреба на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стойàна (Видя Стоян).
- Окончание -ови, -ои за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: лèбови, лèбои (хлябове)
- Глаголно окончание -т за 3 л. ед. ч. сег. вр.: ѝмат (има), нòсит (носи).
- Суфикс -в- при глаголи от типа: кỳпвит (купува), кàжвит (казва).
- Времеви конструкции на ѝма и сум с минало страдателно причастие: ѝмам пѝсано (написал съм), сум дòйден (дошъл съм)
- Употреба на тройно показателно местоимение: той, овой, оной, както и на тройно членуване (-от, -ов, -он).
- Ударение върху третата сричка.
А се отличава от тях по следните характеристики:
- Праславянското *tj застъпено и като шт, и като шч: плèшти - плèшчи (плещи)
- Праславянското *dj застъпено и като жд, и като ждж: сàжди - сàжджи (сажди).
- Застъпник на стб. ѫ е гласната ъ: път пръ̀чка
- Групата ъл / лъ се представя само с ъл
- Вмъкване на съгласната т в съчетания ср: стрèбро (сребро), стрèда (среда)
- Вмъкване на съгласната д в съчетания зр: здрел (зрял)
- Изпускане на гласната о при съчетания -ова- и -ове-: чвек (човек), твàрено (товарено)
- Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. само в при глаголите от III спрежение.
- Частици ке и че за образуване на бъдеще време (сравни с книжовното ще).
- Употреба на предлога от за притежание.
- Употреба на предлога на в конструкции за означаване на пряко допълнение при одушевени обекти: Го вѝкна на мòмчета.