Стружки говор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Стружкият говор''', според представите на [[българска диалектология|българската диалектолог…
 
Ъгълъ (беседа | приноси)
м Додадох категория
Ред 38: Ред 38:
{{Български диалекти}}
{{Български диалекти}}
{{Портал Македония}}
{{Портал Македония}}

[[Категория:Македонска диалектология]]
[[Категория:Югозападни говори]]
[[Категория:Югозападни говори]]
[[Категория:Струга]]
[[Категория:Струга]]

Версия от 11:50, 3 август 2009

Стружкият говор, според представите на българската диалектология[1], е български диалект от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в рамките на Република Македония - в град Струга и някои от околните му села.

Македонската диалектология разглежда стружкия говор като диалект на македонския език.

Характерни особености

Стружкият говор показва редица сходства с близкостоящите градски охридски и вевчанско-радожденски говор.[2]

  • Сливане на две съседни гласни в една дълга гласна: глàа > глā (глава), змѝи > змӣ (змии).
  • Преход вй, когато е пред гласна: йъ̀же (въже)
  • Съчетание чер-: чèрен, черèша.
  • Употреба на агломеративна форма при лични и роднински имена от м. р.: Го вѝде Стойàна (Видя Стоян).
  • Окончание -ови, -ои за мн. ч. при едносрични съществителни от м. р.: лèбови, лèбои (хлябове)
  • Глаголно окончание за 3 л. ед. ч. сег. вр.: ѝмат (има), нòсит (носи).
  • Суфикс -в- при глаголи от типа: кỳпвит (купува), кàжвит (казва).
  • Времеви конструкции на ѝма и сум с минало страдателно причастие: ѝмам пѝсано (написал съм), сум дòйден (дошъл съм)
  • Употреба на тройно показателно местоимение: той, овой, оной, както и на тройно членуване (-от, -ов, -он).
  • Ударение върху третата сричка.

А се отличава от тях по следните характеристики:

  • Праславянското *tj застъпено и като шт, и като шч: плèшти - плèшчи (плещи)
  • Праславянското *dj застъпено и като жд, и като ждж: сàжди - сàжджи (сажди).
  • Застъпник на стб. ѫ е гласната ъ: път пръ̀чка
  • Групата ъл / лъ се представя само с ъл
  • Вмъкване на съгласната т в съчетания ср: стрèбро (сребро), стрèда (среда)
  • Вмъкване на съгласната д в съчетания зр: здрел (зрял)
  • Изпускане на гласната о при съчетания -ова- и -ове-: чвек (човек), твàрено (товарено)
  • Глаголно окончание за 1 л. ед. ч. само в при глаголите от III спрежение.
  • Частици ке и че за образуване на бъдеще време (сравни с книжовното ще).
  • Употреба на предлога от за притежание.
  • Употреба на предлога на в конструкции за означаване на пряко допълнение при одушевени обекти: Го вѝкна на мòмчета.

Вижте също

Източници