Мелитон Кантария: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Add image from http://tools.wikimedia.de/~emijrp/imagesforbio/
м Робот Промяна: es:Melitón Kantaria
Ред 28: Ред 28:
[[en:Meliton Kantaria]]
[[en:Meliton Kantaria]]
[[eo:Meliton Kantaria]]
[[eo:Meliton Kantaria]]
[[es:Meliton Kantaria]]
[[es:Melitón Kantaria]]
[[he:מליטון כנתריה]]
[[he:מליטון כנתריה]]
[[hr:Meliton Kantarija]]
[[hr:Meliton Kantarija]]

Версия от 08:26, 11 август 2009

Мелитон Кантария
მელიტონ ქანთარია
съветски военен
Kantaria MV.jpg

Роден
Починал
ПогребанГрузия

ПартияКПСС
Активен периодот 1940 г.
НаградиЧервено знаме
Орден „Ленин“
Герой на Съветския съюз
Мелитон Кантария в Общомедия

Мелитон Кантария (на грузински език: მელიტონ ქანთარია) е Герой на Съветския съюз, младши сержант от Червената армия, забил знамето на победата върху Райхстага в ранното утро на 1 май 1945. В съветските военни документи е записан и с бащиното си име като Мелитон Варламович Кантария.

Роден е в селско семейство в грузинското село (днес град) Джвари. До призоваването му в Червената армия през 1940 работи в местния колхоз. Участва в боевете на Втората световна война от декември 1941. Разузнавач в 756-ти стрелкови полк на 150-та стрелкова дивизия на 3-та ударна армия от Първи белоруски фронт. По заповед на лейтенант Алексей Берест заедно със сержант Михаил Егоров забива знамето на победата на покрива на Райхстага по време на битката за Берлин.

В Райсхтага се били укрепили голяма част немски войници, по-голяма част от които елитни СС бойци, които се отбранявали ожесточено. Когато до превземането на Райхстага оставали 80-100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария, и лейтенант Алексей Берест, пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително атакуват противника и нахлуват в Райхстага. Сражавали се за всеки етаж, всяка стая и етажна площадка. В 21 и 30 часа, Червеното знаме е поставено на купола на зданието.

През 1946 с указ на президиума на Върховния съвет на СССР става Герой на Съветския съюз, носител на орден „Ленин“ и „Златна звезда“ номер 7090. Бил е депутат във Върховния съвет на Абхазката АССР. След войната работи като директор на магазин. По време на абхазко-грузинския конфликт през септември 1993 е принуден от сепаратистите да напусне родината си и се мести в Москва, където скоро почива.