Лудово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 59: Ред 59:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* {{el икона}} [http://www.dimos-orestidos.gr/ Официален сайт на Дем Хрупища]
* {{el икона}} [http://www.dimos-orestidos.gr/ Официален сайт на Дем Хрупища]
* Диалектни текстове от Лудово в: [Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 56 - 66.]
* [http://www.xroupista.gr/index.php?option=com_rsgallery2&Itemid=77&gid=5 Снимки от Лудово]
* [http://www.xroupista.gr/index.php?option=com_rsgallery2&Itemid=77&gid=5 Снимки от Лудово]



Версия от 13:22, 17 август 2009

Шаблон:Селище в РГ инфо

Лудово (Шаблон:Lang-el, Крия Нера, до 1926 Λούδοβο, Лудово, катаревуса: Λούδοβον, Лудовон) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища на ном Костур. Населението му е 32 души (2001).

География

Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Голешово в областта Костенария.

История

В края на 19 век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лудово има 168 жители българи.[1]

В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.[3]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.[4] Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,[5] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[6]

В 1912 година след Балканската война Лудово попада в Гърция. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Крия Нера.[8] През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[9]

По време на Гражданската война 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[10]

През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.[11]

Преброявания

  • 1913 - 59 жители
  • 1920 - 61 жители
  • 1928 - 82 жители
  • 1940 - 349 жители
  • 1951 - 124 жители
  • 1961 - 41 жители
  • 1971 - 44 жители
  • 1981 - 47 жители
  • 1991 - 48 жители

Външни препратки

Бележки

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.268.
  2. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр 180-181.
  4. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
  5. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр.198.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  9. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.
  11. Вестник "Фони тис Касторияс", 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на Ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от Ном Костур (41 жители) и Атрапос от Ном Лерин (466 жители).“