Тане Стойчев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
}} |
}} |
||
[[Картинка:Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|мини|дясно|250п|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и |
[[Картинка:Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|мини|дясно|250п|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) със свои четници в Леринско]] |
||
'''Тане Стойчев Клянджев<ref>Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.</ref>''', известен като '''Тане Горничевски''', '''Тане Дзолев''' и '''Тане войвода''', е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[войвода]] на [[ВМОРО|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Леринско]]. |
'''Тане Стойчев Клянджев<ref>Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.</ref>''', известен като '''Тане Горничевски''', '''Тане Дзолев''' и '''Тане войвода''', е [[българи|български]] [[революция|революционер]], [[войвода]] на [[ВМОРО|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Леринско]]. |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в [[Македония (област)|Македония]] и допринася за възстановяването на дейността на организацията във [[Воденско]] и Леринско.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref> |
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в [[Македония (област)|Македония]] и допринася за възстановяването на дейността на организацията във [[Воденско]] и Леринско.<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref> |
||
На [[11 март]] [[1905]] година съединените чети на Тане Стойчев и [[Дзоле |
На [[11 март]] [[1905]] година съединените чети на Тане Стойчев и [[Дзоле Стойчев]] (Атеш паша) дават голямо сражение на [[Османска империя|османските]] войски и [[башибозук]] при село [[Жерви]] (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити. |
||
Тане войвода загива заедно с трима четници в сражение с османски войски в края на юни [[1907]] година между селата [[Чеган]] (днес Агиос Анастасиос, Гърция) и [[Горничево]]. |
Тане войвода загива заедно с трима четници в сражение с османски войски в края на юни [[1907]] година между селата [[Чеган]] (днес Агиос Анастасиос, Гърция) и [[Горничево]]. |
||
Версия от 18:51, 18 август 2009
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тане войвода.
| Тане Стойчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Тане Стойчев в Общомедия | |
Тане Стойчев Клянджев[1], известен като Тане Горничевски, Тане Дзолев и Тане войвода, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Леринско.
Биография
Тане Стойчев е роден в леринското село Горничево (днес Кели, Гърция). Влиза във ВМОРО и първоначално е куриер. В 1901 година, подгонен от властите бяга в София. През 1902 година Стойчев влиза в четата на полковник Янков и пристига в Леринско. След смъртта на Георги Папанчев става районен войвода в Леринско. [2] През Илинденско-Преображенското въстание Тане Стойчев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Алексо Джорлев.[3]
След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията във Воденско и Леринско.[4]
На 11 март 1905 година съединените чети на Тане Стойчев и Дзоле Стойчев (Атеш паша) дават голямо сражение на османските войски и башибозук при село Жерви (днес Зерви, Гърция), в което турците дават много жертви. Разярени от поражението турците изгарят цялото село Жерви, като от 45 къщи оцеляват едва 4, а 54 души са убити.
Тане войвода загива заедно с трима четници в сражение с османски войски в края на юни 1907 година между селата Чеган (днес Агиос Анастасиос, Гърция) и Горничево.
Бележки
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.138.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 78.
- ↑ Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, стр.309
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
